В нощта на ромското спасение
Ще донесе ли ромската Нова година по-добро бъдеще на своите чада, пита се Г. Папакочев.
През септември 2012-та германската медийната група RTL излъчи тв-репортаж от Берковица, където половината възрастни роми посещават часове по ограмотяване. Авторите на репортажа обърнаха внимание на това, че ромите в България са около 700 000, т.е. близо 10 процента от населението на страната, но за разлика от българите, сред които неграмотните са едва около 0,5 на сто, при циганите неграмотността достига 12 процента.
Директорката на местното училище коментира пред камерите, че сред основните причини за мизерията и необразоваността на това малцинство са ранните бракове. „Учим ромите как да се предпазват от нежелана бременност, както и на правилата на личната хигиена“, добави педагожката от Берковица и уточни, че много от циганите не изпращат децата си на училище, тъй като нямат средства за облекло и транспорт. „Не всички цигани в България са така бедни, сред тях има търговци и дори лихвари, които пращат децата си на училище с желанието да им осигурят по-добро бъдеще, но дори и в тази група младежи малцина завършват образованието си“, констатира преподавателката.
Училищна сегрегация
Където има ромски деца, няма български и обратното
Неотдавна лидерът на „Евророма“ Цветелин Кънчев обяви пред просветния министър Трайков, че е против задължителното изучаване на ромски език в училищата, за да не се стигне до етническо напрежение, а и защото статистиката през 2011 година сочи, че нито един ученик в България не е изучавал ромски език. По този повод социоложката от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Майя Грекова определи ситуацията като сигнал, че интеграционният процес в училищата не върви.
Очевидно ромските родители се опасяват, че децата им ще станат обект на още по-засилени негативни нагласи, ако изявят желание да изучават ромски език в училище. Юристът Орхан Тахир пък припомни, че още от 80-те години на миналия век говоренето и употребата на ромски език на публични места са били забранени от комунистическата власт. Днес законодателството им гарантира възможността за изучаване на майчин език, но тя си остава теоретична. А и кой да преподава на младите роми на техния език, след като подготвени вече учители сега са безработни, или се занимават с друго, а много от тях отдавна са емигрирали, отбелязва правозащитникът.
В българските училища на практика има сегрегация – там, където се учат циганчета, родителите на българчетата не изпращат децата си в клас. Реално погледнато, процесът на десегрегация няма алтернатива, но той не напредва, посочва Мая Косева от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. „Самите учители не възприемат ромските деца равностойно, не ги третират по такъв начин, а само този подход би могъл да ги приобщи към училището и останалите ученици“, смята експертката.
Смело към етническата пропаст
Ранните бракове и липсата на образование са основна причина за мизерията
Нейният колега Марко Хайдиняк също оценява ситуацията като тревожна и допълва : „Следва онези, които взимат решенията, да отговорят дали имат воля да променят нещо“. Експертът се пита обаче дали по-голямата част от българското общество разбира какви последствия може да има задълбочаването на етническата пропаст между него и ромите.
Пита се, дали ромите могат да разчитат на някой нов спасител като „Банго Васил“, който, според легендите, ги предпазил от явна смърт. И дали има кой да проправи разрушените мостове между роми и българи? Или спасението трябва да дойде от друго място – от самите тях?
Георги Папакочев, Дойче веле