Да накажем безработните

Пол Кругман Носител на Нобелова награда за икономика през 2008 г. „Ню Йорк таймс“ Имаше време, когато всички приемаха, че периодът на изплащане на осигуровките за безработица, който обикновено изтича за 26 седмици, ще бъде удължен при по-продължителна криза на трудовия пазар. Повечето хора бяха съгласни, че това би бил най-честният подход. Но това им съгласие си беше за тогава. Днес американските работници живеят в условията на най-тежкия трудов пазар от Голямата депресия насам. Петима кандидати се състезават за едно свободно работно място, а средната продължителност на безработицата вече е 35 седмици. Въпреки това сенаторите се отправиха към домовете си за празниците, без да гласуват удължаване на помощите. Как е възможно това? Коалиция на безсърдечните Отговорът е, че напоследък сме свидетели на оформянето на коалицията на безсърдечните, непросветените и обърканите. Нищо не може да се направи за първата група, а вероятно няма да успеем да разколебаем и втората. Но вероятно ще е възможно да разсеем някаква част от объркването. Безсърдечни наричам републиканците, които цинично си правят сметката да блокират всичко, което президентът Барак Обама се опитва да направи, включително, а вероятно и съвсем целенасочено всичко, което може да облекчи икономическите болежки на нацията. И очевидно се надяват по този начин да подобрят шансовете си на изборите през ноември. Не се преструвайте на шокирани: знаете, че са някъде там и сред тях са и много от членовете на местните комитети на Републиканската партия. Непросветените са онези от рода на Шарън Енгъл, кандидат на републиканците за сенатор от Невада, която упорито повтаря, че незаетите съзнателно са избрали да останат без работа, за да се възползват от помощите за безработица. Ето и цитат от изказванията й: „Можете да спечелите повече пари от помощи за безработица, отколкото ако отидете на трудовата борса и приемете някое от предложенията за почтена, но не много добре платена работа. Ние делегирахме толкова много права и задължения на нашето правителство, че всъщност разглезихме обикновените граждани.“ Хм, аз всъщност съвсем не съм останал с впечатление, че безработните американци са разглезени. По-точната дума май е „отчаяни“. Дълбоко се съмнявам обаче, че какъвто и да било аргумент ще промени възгледите на Енгъл за света. За съжаление на нашата политическа класа не й липсват хора като нея. И все пак можем да се надяваме да се срещнем с поне няколко политици, които тънат в откровено заблуждение за функциите на помощите за безработица. Кой вярва например, че сенатор Джон Кил, републиканец от Аризона, сериозно вярва, че удължаването на срока на помощите ще утежни ситуацията на трудовия пазар, защото „продължителното плащане на компенсации за безработица обезкуражава хората да си търсят нова работа“? И така, нека да поясним защо тази идея е напълно погрешна. Притиснати до стената Намаляват ли помощите за безработица стимула за търсене на работа? Да, хората, които се ползват от тях, не са толкова сериозно притиснати до стената, колкото останалите незаети, и често са малко по-взискателни към офертите за нова работа. Ключовата дума тук е „малко“. Последните икономически проучвания показват, че въздействието на този тип подпомагане върху поведението на работещите е много по-слабо, отколкото се смяташе досега. Ефектът е съвсем реален, когато икономиката върви добре. Той обаче е напълно неадекватен в сегашната ситуация. Когато икономиката процъфтява и липсата на достатъчно хора с желание за работа ограничава растежа, щедрите помощи за безработица са в състояние да държат заетостта по-ниска, отколкото би била иначе. Вероятно сте забелязали обаче, че в момента икономиката не цъфти – припомням, че на всяко разкрито работно място се падат по петима кандидати. Орязването на помощите за безработните ще изостри нуждата им от работа, но те не могат да заемат несъществуващи позиции. Чакайте, има и още нещо. Една от основните причини да няма достатъчно трудови позиции в момента е слабото потребителско търсене. Подпомагането на безработните, т.е. вкарването на пари в джобовете на хора, които изпитват остра нужда от тях, ще съдейства за повишаване на потребителските разходи. Ето защо, бюджетната служба към Конгреса оценява помощта за незаетите като високо рентабилна форма на икономическо стимулиране. За разлика от, да кажем, големите инфраструктурни проекти, тя създава работни места сравнително бързо. И обратното, изтичането й, което се случва в момента, е рецепта за още по-слаб ръст на работните места, не в далечно бъдеще, а в следващите няколко месеца. Погрешни и жестоки прояви Няма ли удължаването на помощите за безработица да влоши бюджетния дефицит? Да, малко, но и аз, и други търпеливо обясняваме надълго и нашироко от известно време, че проявата на скъперничество в условията на сериозно затруднена икономика не е добър начин да се справим с дългосрочните си бюджетни проблеми. Проявите на стиснатост за сметка на безработните ще са не само погрешни, но и жестоки. Има ли някакъв шанс тези ни доводи да бъдат чути? Не и от републиканците, опасявам се. „Трудно е да накараш човек да разбере нещо, когато заплатата му (или както е в случая, надеждата му да си върне контрола върху Конгреса) зависи от това да не го разбере“, бе казал Ъптън Синклер. Има обаче и демократи центристи, които повярваха на приказките срещу подпомагането на безработните. От тях зависи да погледнат нещата отстрани, да си дадат сметка, че са били подведени, и да постъпят правилно, като одобрят удължаването на помощите.