Двамата, които станаха трима
Специализираният съд е точно толкова смислен, колкото и неспециализираният. Ако не вярвате, вижте какво стана в София с делото за трите тона кокаин: обвиниха двама души в това, че са престъпна група, а забравиха, че по закон една престъпна група трябва да има поне трима членове. Така излезе ни повече, ни по-малко следното: че специализираният прокурор е обвинил двама души в това, че са трима. А после го видяхме да се чуди защо съдът е пуснал обвиняемите от ареста.
Нарочно ли го правят?
Най-обикновеният съд яде тази прокурорска попара вече 20 години. В съда най-редовно влизат обвинения, които отпадат още преди да се стигне до въпроса какво изобщо е престъплението. Като в този случай: дали са били задържани 3 грама или 3 тона кокаин – това не е имало никакво значение. Щом в залата е имало двама заподозрени, а в текста на прокурора се е твърдяло, че те са трима, нататък обсъждането е било напълно безсмислено. А съдията дори си направи труда да поясни, че по обвинението няма и доказателства. Това усилие е похвално, но също така и излишно. Щом си писал двойка заради ненаучен материал за предучилищна възраст, няма нужда след това да добавяш, че ученикът не се е потрудил и по тригонометрия.
От 20 години въпросът е един и същ: нарочно ли го правят прокурорите или наистина толкова могат? Въпросът, разбира се, не се отнася до всички прокурори, защото сред тях все пак има и такива, които истински работят върху истински процеси. Но повечето са от другата категория – онази, заради която България заприлича на най-уютното свърталище на бандитизма в Европа.
Фарс след фарс
Въпросът дали нарочно го правят или просто толкова могат възникна за първи път още в началото на 90-те – когато започнаха смайващи по своята нелепост дела срещу членове на Политбюро. Тогава беше все още жив Тодор Живков – човек, депортирал 300 000 души в чужда държава, изложил съзнателно на радиация няколко милиона души и продавал оръжие на терористични режими. Но най-прочутото дело срещу него съдържаше немислимото обвинение в това, че е позволил на някого да има апартамент. Все едно да обвиним Ал Капоне в това, че е дал 5 долара на някое безпризорно дете. Вие каква присъда бихте произнесли при такова обвинение във вашата съдебна зала? Ами ако отгоре на всичко не ви представят дори и доказателства за петте хуманни долара?
И така до края на света
Другият хит с делата на Политбюро беше процесът за така наречения „Възродителен процес“ от 80-те години на миналия век – най-мащабното престъпление на комунизма, което се изрази в насилствена смяна на имената на българските турци, последвано от прогонването на част от тях в Турция. Обвинителният акт беше срещу няколко члена на Политбюро. Първата част на обвинението съдържаше възхвала на политиката им за преименуване на българските турци, а в следващите две трети се твърдеше, че обвиняемите са виновни за това, че са допуснали насилие срещу арестуваните на остров Белене. Междувременно потърпевшите не спираха да повтарят, че на въпросния остров не е имало никакво насилие спрямо тях и че те са страдали от съвсем друго нещо, което обаче не е намерило място в обвинителния акт. Вие каква присъда бихте произнесли при така формулирано обвинение? Аз – оправдателна.
Днешните дела срещу организираната престъпност имат същата тежест за обществото, каквато някога имаха делата срещу Политбюро. И колкото и скъпи съдилища да обособяват за тези дела, резултатът пак ще е същият. Хем нарочно го правят, хем толкова могат.
Татяна Ваксберг, Дойче веле