Докато населението се топи, избирателите в списъците се увеличават

 
Според дирекцията гласоподавателите за референдума са 6 949 120. Числото, меко казано, събужда недоумение, защото според последното преброяване на НСИ към 1 февруари 2011 г. в страната живеят 7 364 570 души. Според сметките на левицата поне 17% от българското население е от непълнолетни и следователно без право на глас са около 1.252 млн. души. Което означава, че населението на България с право на глас е 6.113 млн. души. Или разликата между данните на ГРАО и преброяването е над 800 хиляди души. Тук не се взема предвид и намаляването на населението от отрицателния прираст за кръглите две години от преброяването към 1 февруари 2011 г. до референдума на 27 януари 2013 г. Средногодишно България се топи с около 60 хил. души. От ГРАО не дават обяснение на какво се дължи разликата. Преди седмица от партията на Меглена Кунева и от левицата повдигнаха въпроса за набъбването на избирателните списъци. Според Движение „България на гражданите“ мъртвите души са около 950 000 имена, а според БСП в общини с нисък прираст и тревожни демографски показатели от изборите 2011 година насам избирателите са се увеличили с по 2-3 хиляди души. Тогава от МРРБ отговориха, че разликата между данните от преброяването и списъците на ГРАО идва от факта, че в ГРАО са вписани и хората, които постоянно пребивават зад граница, но имат адресна регистрация в България. А преброяването отчита само живеещите тук граждани. Към хаоса се добавя и още една „необяснима“ разлика. Според данните, които Централната избирателна комисия е публуикувала на страницата си избирателите на президентските избори през 2011 година са били 6 873 589. На фона на отрицателния приръст на населението, се оказва, че избирателите в България са набъбнали необяснимо със 75 000 души. Никой обаче не може да каже колко реално български граждани живеят зад граница. Тук, според експертите, става и играта с числата и фигурирането на „мъртви души“ в избирателните списъци. Според закона за референдумите, допитването става задължително за изпълнение, ако гласа си са подали толкова избиратели, колкото са гласували на последните избори – в случая над 4 млн. души. Ако са участвали над 20% от общия брой на избирателите, посочени от ГРАО, според закона, преобладаващият отговор се оформя като проекторешение на парламента и се разглежда от него. Неясно остана защо ГРАО забави оповестяването на броя на избирателите. Според Изборния кодекс избирателните списъци трябваше да са готови 55 дни преди деня на референдума. Според дирекцията, подчинена на МРРБ, гласоподавателите, които са заличените от избирателните списъци са 16 197. От тях 7 315 изтърпяват наказание „лишаване от свобода“, 7102 души са под запрещение, 1773 български граждани са подали заявление да гласуват в чужбина, а седем души са с издадени удостоверения за гласуване на друго място. Набъбналите избирателни списъци вероятно ще са сходни и с тези на парламентарните избори тази година, тъй като няма как в населението на страната да има резки промени. Именно тази тема бе и едно от шестте условия, които опозицията обсъди вчера в парламента с посланическия корпус у нас. От ГЕРБ обаче обясниха, че няма как списъците да бъдат поправени.

Финанси

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>