Зелената енергия – поредният спадащ балон
На сектора му се осигуряват специални условия, като например преференциални (над пазарните) цени за изкупуването на слънчева енергия през следващите 20 г. При наличието на подобни условия, инвестициите в примерния сектор изведнъж стават рентабилни и интересът към тях се увеличава. По една или друга причина, например грешни сметки или просто липса на пари, държавата намалява преференциите или ги преустановява напълно, а инвеститорите се чувстват излъгани и заклеймяват държавната политика за непредсказуема. Следва отлив на инвестиции от примерния сектор и неизбежното пукане на балона, или поне драматичното му спадане.
Изглежда това се случва в енергийния сектор в България. В момента ДКЕВР обмисля да намали преференциалните цени за електроенергията от ВЕИ, а през миналата година беше променен Закона за възобновяемите енергийни източници, което ефективно:
намали срока за изкупуване на енергията на преференциални цени,
увеличи разходите на инвеститорите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ),
намали изкупната цена на енергия от ВЕИ.
Причина за тези стъпки са нарастващите финансови затруднения на държавата да купува електроенергия на преференциални цени и да продава на крайните потребители на регулирани цени. Сметките до такава степен не излизат, че НЕК отказа да изкупува цялото количество комбинирана енергия (още известна като кафява), която топлофикациите в страната произвеждат, защото компанията няма пари.
А резултатът от държавната политика да намали преференциите за производителите на електроенергия от ВЕИ не закъсня – през изминалата седмица производителят на соларни панели „Соларпро“ обяви, че тези промени са довели до решението компанията да преориентира производството си към Китай. Същата седмица от Българо-китайската търговско-промишлена палата разкритикуваха плановете на ДКЕВР за ново намаляване на преференциалните изкупни цени и заплашиха, че ще изтеглят инвестициите си от страната.
Най-хубавото от цялата история, може би, е че председателят на ДКЕВР най-накрая еднозначно обясни най-накрая, че поскъпването на тока с 10% от юли се дължи основно на „екологизацията“ на отрасъла. В това число влизат:
Увеличението на електроенергията, произведена от ВЕИ –през 2010 г. се произвежда 93 хил. тона нефтен еквивалент от вятърна, фотоволтаична и геотермична енергия, което е със 75% повече в сравнение с година по-рано. През 2010 също се отчита и 10 хил. тона топлинна слънчева енергия, каквато не е произвеждана през предходната година.
Задължението от 2013 г. топлоелектроцентралите да купуват 30% от правата за изхвърляне на въглеродни емисии във въздуха.
Политиката на ДКЕВР за насърчаване на производството на комбинирана електроенергия от топлофикациите.
По-високите изкупни цени за ТЕЦ-овете „AES Гълъбово“ и „КонтурГлобъл Марица Изток 3“ заради инвестициите им в пречиствателни системи.
Като цяло решението да се намалят преференциалните изкупни цени за електроенергия от ВЕИ и сроковете, за които се изкупува е малка победа. За съжаление тази победа не е в резултат на загрижеността на управляващите, че потребителите – домакинства и предприятия, плащат твърде много за енергия, която могат да получат и на по-ниска цена. Тя е резултат на чиста финансова сметка – източниците на ВЕИ енергия се множат твърде бързо, изкупните цени са твърде високи и ангажиментът за изкупуване е за твърде дълго време и в резултат на това държавната компания НЕК е на загуба. Победата всъщност е изключително малка, тъй като дори и тези мерки няма да намалят цената, която плащаме за електроенергия – според ДКЕВР сегашната такса за енергия от ВЕИ ще се увеличи до 8,65 лв. на мегаватчас, което е ръст от 133%, но дори и това може да не осигури достатъчно приходи за НЕК. Което означава, че ще има и нови увеличения, но в резултат на предприетите мерки, те може да са по-малки, от колкото ако нямаше промени.
А какво ще стане с инвеститорите, ако това ги обезкуражи и искат да изнесат бизнеса си от страната? Прав им път! Ако тази инвестиция не улеснява живота и бизнеса в България и не е рентабилна без да натовари допълнително потребителите, то последните могат и без нея. Това, разбира се, не означава да няма енергия от ВЕИ. Който иска – домакинство или бизнес, може да си направи такава инсталация и използва енергията от нея. Същото могат да направят и цели села и градове, стига всички в тях да са съгласни. Но нека тази политика не се разпростира над всички в страната, тъй като някои не искат, а други не могат да плащат допълнително за зелена енергия. Нека за нея плаща този, който иска.
Калоян Стайков, ИПИ