Работодатели искат преразглеждане на МРЗ

Работодателите настояват съотношението минимална работна заплата /МРЗ/ към средната работна заплата в България да не е по-високо от средното за ЕС. Това е отбелязано в позицията на Асоциацията на организациите на българските работодатели по механизма за определяне на размера на минималната работна заплата в България, съобщиха от пресцентъра на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Позицията е била представена на среща на работодателските организации с министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев и синдикатите. От бизнеса настояват още минималната работна заплата за България да не бъде по-ниска от линията на бедност за страната. В становището се отбелязва още, че извън тези граници, на равнище бранш и предприятие могат да се договарят и по-високи размери на минималната работна заплата, като споразуменията обвързват подписалите ги страни.

От бизнеса искат отмяна с акт на Министерския съвет (МС) на добавките за прослужено време, каквито според тях няма в нито една страна от ЕС, като се запазят брутните възнаграждения на работниците и служителите, за постигане на съпоставимост на величините на минимална работна заплата и средна работна заплата, доколкото статистиката отчита брутната средната работна заплата, а МС определя размер на основна минималната работна заплата. Работодателите настояват още Министерство на труда и социалната политика да поеме ангажимент да внесе в НС, когато то бъде избрано, предложения за законодателни промени за отпадане на определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и длъжности.

Но дежурното обяснение, че МРЗ в България били ниски, защото  производителността на труда изостава от европейското равнище, тук се налага следното уточнение: производителността на труда у нас действително е ниска- около 40% от средното европейско равнище, но при заплатите това съотношение е 25%. Тоест,  нормата на експлоатация при българския работник е доста по-висока от средната европейска норма и многократно над тази в развитите индустриални държави. И още една бележка: производителността на труда зависи и от продължителността и интензитета на  работното време, както и от технологичните и организационните подобрения в производството. В това отношение преобладаващата част от българския –главно едър/корпоративен- бизнес прилага следната тактика: орязва заплатите, позовавайки се на частичното работно време ; не плаща или бави възнагражденията при извънреден/нерегламентиран труд или с оправданието за „временни“ трудности. Приложението на  високи технологии и на организационни иновации като двигател на конкурентоспособността не е сред стратегическите бизнес приоритети. Изключенията са рядкост, главно при представители на средния бизнес и част от чуждестранните високотехнологични компании, опериращи в България.

Стефан ПРОНЧЕВ