Сърбия и Китай влизат в нов етап на инвестиционно сътрудничество
Сръбска делегация, водена от президента Александър Вучич, подписа днес в Пекин серия от договори за сътрудничество с Китай, предаде Танюг. Двете страни подписаха и меморандум за сътрудничество по проекта за изграждане на метро в Белград и споразумение за сътрудничество.
Един от подписаните документи е меморандум за сътрудничество с китайския консорциум Power Construction Compаny и азербайджансакта компания AzVirt за изпълнение на проект за участък от околовръстен път около Белград, включващ и мост на Дунав, на обща стойност 500 милиона евро. С китайската компания CRBC е подписан общ договор за реконструкция и модернизация на железопътната част от Коридор 10 от Белград до границата със Северна Македония, която е важна за свързването на Централна Европа с гръцкото пристанище Пирея.
Сръбското министерство на строителството, транспорта и инфраструктурата и китайското министерство на търговията се договориха да създадат работна група за инвестиционно сътрудничество в рамките на съществуващата междуправителствена комисия за търговско и икономическо сътрудничество на Сърбия и Китай. Двете страни подписаха и меморандум за сътрудничество по проекта за изграждане на метро в Белград и споразумение за сътрудничество с китайската компания CRBC за създаване на сръбско-китайски индустриален парк в Сърбия.
Очаква се по време на посещението на сръбската делегация в Китай да бъдат подписани още споразумение за стопанско-техническо сътрудничество между правителствата на двете страни, договор за кредит от китайската банка EXIM за строителството на Коридор 11, както и план за двустранно сътрудничество между двете правителства в рамките на инициативата „Един пояс – един път“.
Очаква се Китай да популяризира преработена версия на своята инициатива „Един пояс-един път“ на срещата на върха на държавните глави тази седмица в Пекин, като се стреми да успокои критиките, че нейната водеща инфраструктурна политика стимулира задлъжнялостта и че липсва прозрачност, съобщава „Ройтерс“.
Политиката на китайския президент Си Дзинпин, се превърна в полемика, като някои страни партньори се оплакват от високата цена на проектите.
Западните правителства са склонни да го разглеждат като средство за разпространение на китайското влияние в чужбина, обременявайки бедните страни с неустойчиви дългове.
Въпреки че повечето от проектите по инициативата са в ход, някои от тях променят управлението в страни като Малайзия и Малдивите. Проектите, които са отложени поради финансови причини, включват електроцентрала в Пакистан и летище в Сиера Леоне, а Пекин през последните месеци трябваше да отхвърли критики, като заяви, че нито една страна не е обременена с така наречените „капани на дълга“.
Си Дзинпин стартира инициативата „Един пояс-един път“ през 2013 г. и според данни, общата стойност на проектите е 3,67 трилиона долара, обхващайки страни от Азия, Европа, Африка, Океания и Южна Америка.
В проектокомюнике, цитирано от Ройтерс, се казва, че 37 световни лидери, присъстващи на срещата на високо равнище от 25-27 април, ще се съгласят да финансират проекти, които зачитат целите на глобалния дълг и насърчават зеления растеж.
Гостуващите лидери ще бъдат оглавявани от Владимир Путин, както и от премиера на Пакистан Имран Хан, близък китайски съюзник и сред най-големите получатели на инвестициите, и министър-председателя на Италия Джузепе Конте. Очаква се САЩ, които не са се присъединили, да изпратят само делегация от по-ниско ниво и никой от Вашингтон.
„Един пояс – един път“ не е геополитически инструмент, уверява Китай. През следващата седмица Пекин ще е домакин на срещата „Един пояс – един път“.Някои проекти преминават през период на рационализация и оценка, коментира Ли Лифан, заместник-генерален директор на Центъра за изследвания на инициативите в „Един пояс-един път“ в подкрепяната от правителството Шанхайска академия на социалните науки. Срещата на върха „ще бъде време за размисъл и за обсъждане на надеждите за бъдещето“, допълва той.
Индустриалци и дипломати обясняват, че има промяна в начина, по който Пекин представя „Един пояс-един път“ в чужбина, след първата такава среща преди две години. „Политическата част се управлява от външното министерство, а не от Националната комисия за развитие и реформи“, заявява високопоставен западен дипломат в Китай. Други анализатори твърдят, че през второто полугодие на 2018 г. се забелязва забележима промяна в усилията на Китай да маркетира тази политика на чуждестранни пазари. Поне 10 от посланиците на Китай и дипломати в страни като Мексико и Кения са публикували съобщения в местни медии, защитавайки инициативата.
Ели ЯНЕВА