Трябват ни 2.3 млрд. лв. за НАТО

Военното министерство се готви да инициирапреглед на сигурността и отбраната.Какво налага провеждането му точно в този момент?
Такъв преглед досега в България не е правен. Имаше опит преди около 10 години, който в крайна сметка, беше сведен до преглед на структурите на Българската армия. Така че това е едно много, много сериозно предизвикателство. Още повече че в този 10-годишен период, за който говорим, имаме промяна на стратегическата среда, касаеща България – страната ни вече е член наНАТОи ЕС.

Като се абстрахираме от приемането вНАТО, което все пак по-скоро беше ясно и преди 10 години, какви са промените в стратегическата среда, на които сега трябва да обърнем по-специално внимание?
Все повече се размива границата между вътрешната и външната сигурност. Управлението на съвременните кризи изисква да разполагаме с пълен набор от способности – както граждански, така и военни. Не случайно в поетите като ангажимент на България къмНАТОтака наречени 55 цели за способности, ако се направи един внимателен анализ, ще се види, че голяма част от тях са чисто цивилни и граждански.

Разбира се, ние живеем в свят, в който средата за сигурност е една изключително динамична променлива. Свидетелство за това е така наречената Арабска пролет, която предизвика и доста негативни последици не само за региона, но и за Европа и света като цяло. Конкретен израз на това е вълната от бежанци, която залива нашата външна граница и която е проблем, с който трябва да се справяме в тези дни.

Как ще протече процесът по стратегически преглед? Какво е направено до момента и какво следва оттук нататък?
Стратегическият преглед е извън рамките на отговорностите на Министерството на отбраната (МО). Подготвяме доклад до министър Ангел Найденов, който той ще внесе в МС, за да се изготви решение на правителството. С него ще се възложи на Съвета за сигурност към министър-председателя да подготви доклад, който да се внесе в Народното събрание и с него да стартира стратегическият преглед. Освен отговорности в рамките на изпълнителната власт би трябвало да се привлекат и президентската институция, НРС, НСО, съдебната система и други.

В рамките на прегледа ние в МО ще инициираме преглед на структурите. Той е изключително важен за нас в този момент, защото като времеви хоризонт е доста по-краткосрочен. Възнамеряваме да имаме резултати от него не по-късно от юли 2014 г. Това ще ни позволи да започнем работа по новия план за развитие на въоръжените сили след 2014 г. Надяваме се той да има времеви хоризонт някъде до 2018 – 2020 г. Този план за развитие ще даде новата организация и структура както на армията, така и на пряко подчинените на министъра поделения. Новият момент в тази дейност е, че ръководството на МО категорично ще заложи на военната експертиза при разработването на съответните сили, средства и организация, от които се нуждае армията.

Кога очаквате това да се случи?
Очаквам до края на годината целият пакет от документи да бъде готов и в началото на следващата да стартира стратегическият преглед. Това е песимистичният вариант. Оптимистичният е това да се случи още през декември.

Прегледът на структурите ще послужи да се изготви както планът за развитие, така и още един документ, който е много важен за нас – това е инвестиционната план-програма на МО. България е приела 55 цели за способности в рамките на нашия ангажимент къмНАТО. Освен това ние участваме и в две инициативи – в така наречената умна отбрана (smart defense) и по линия на ЕС в „обединяване и споделяне“ (pooling and sharing).

Доколкото съм запознат с въпросните цели за способности, тяхното развитие ще изисква сериозни ресурси. Говорим за суми, които не присъстват в инвестиционната част на бюджета за отбрана. Как ще решите този проблем?
Разчетите са за сума от порядъка на 2,3 млрд. лв. за периода до 2028 г. Това значи натоварване на бюджета на министерството от порядъка на 80 млн. лв. за 2014 г. до 290 млн. лв. за 2019 г.

Трябва да се разбере, че сигурността и отбраната не са отговорност само на военното министерство. Ако искаме да развиваме една съвременна и модерна армия, която да изпълнява и трите мисии, заложени по конституция, са необходими средства. Ето затова министърът на отбраната нееднократно е анонсирал, че ще се борим за 1,5% от БВП за отбрана. Ако имаме по-малко средства, ние няма да можем да изпълним поетите ангажименти.

Военните ли трябва да преценят кои сили са приоритетни и кои не са? Това не е ли политически въпрос?
Така е по целия свят. Ние трябва да знаем какво имаме и какво искаме. По отношение на политиките ние трябва да знаем с кого го правим и как го правим. Но ние не може да поемаме ангажименти, без да имаме съответната военна експертиза.

А по отношение на бюджетирането – откъде ще търсите средства? Доколкото знам, през тази година дори има леко намаляване на военния бюджет – с около 40 млн. лв.
Това, което искаме да направим, е първо да реализираме максимално възможностите от собствени средства – вие знаете, че имаме такива възможности. На следващо място проекти като целите за способности и такива, които са национален ангажимент, може би трябва да бъдат целево финансирани. Това според мен е правилният път, тъй като бюджетът, който ни се отпуска, в момента служи, за да може армията да живее и да води ежедневен учебен процес.

Казахте, че до лятото на 2014 г. ще може да видим първите резултати от прегледа на структурата на въоръжените сили. Какви ще бъдат първите промени, които може да очакваме?
Считам, че би трябвало да имаме много точни разчети за организация и структурата. Всяко едно от командните звена на БА ще трябва да докаже смисъла от своето съществуване. Доста внимателен анализ трябва да направим и за структурите, подчинени на министъра, защото в крайна сметка трябва да се отдава най-голяма тежест на бойните способности на армията. И именно там трябва да търсим правилното съотношение между отделните звена като организационни структури.

Тоест, ако има съкращения, да ги очакваме повече в администрацията?
Логично така звучат нещата. По принцип съкращения няма да има. Ние не искаме да създаваме грешни впечатления. Нееднократно лично съм заявявал, че според мен армията е достигнала като числен състав своя екзистенц-минимум. Но въпросът е, че в рамките на този числен състав (той далеч не е 37 хил., по-скоро към 30 хил., ако говорим за реални хора) трябва да търсим по-добро разпределение на структурите, както организационно, така и функционално. Но в никакъв случай не трябва да се говори за съкращения.

Едно от последните решения, които приехте, беше повишаването на пределната възраст за професионални войници – това сигнал ли е, че няма достатъчно кандидати за подобен тип работа?
По-скоро говорим за поправяне на една социална несправедливост, на едно отнето право. Със заложения в сега действащия закон възрастов лимит за войниците бяха предопределени да не могат да достигнат до пенсия. Когато априори отнемаш правото на който и да е за кариерно развитие, това до голяма степен води и до неговата демотивация. Тоест с тези 50 години възрастова граница за войнишкия състав ние даваме възможност на редниците да достигнат и до пенсия.

Обмисляли ли сте създаване на съвместни структури с МВР, където заплахите и използваните ресурси са подобни? Например за борба с бедствия и аварии, охрана на границите и т.н.
Безусловно да. В рамките на работните групи по отделни проблеми ще има съвместни екипи. В рамките на една голяма междуведомствена група цялата информация ще се обобщава. Има много сектори в сигурността и отбраната, които имат сродни или взаимно допълващи се отговорности.