„Турски поток“ през България – колко ще дадем и колко ще получим

Финансовите параметри на проекта са доста различни от розовата картина в политическото говорене.

Извън скоростното подписване на договора за продължението на „Турски поток“ през България със саудитския консорциум Arkad, включването на Русия в проекта по втория начин и кратките срокове за изпълнение, остава най-важният въпрос за този проект – ще печели ли България от него или не? Премиерът Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова на няколко пъти заявиха, че ползите за страната ще са транзитните такси, които „Газпром“ ще плаща в следващите 20 години, но не казват нищо за разходите. А разгледан в детайли финансовата сметка въобще не излиза розова.

Очакваме над 9 млрд. лв. приходи през следващите 20 години
Невъзможно – договорените с „Газпром“ постъпления са 6.81 млрд. лв.

Теменужка Петкова обяви в петък сутринта в ефира на bTV, че приходите от газопровода между турската и сръбската граница в следващите 20 години щели да бъдат над 9 млрд. лева. Тази сума обаче е изключително раздута и дори самата тя се опроверга в рамките на същото телевизионно участие, като каза, че очаква годишните приходи от транзитни такси да достигнат 420 млн. лева. Дори да приемем тази стойност за целия 20 годишен период, в който руската „Газпром“ се е ангажирала да транспортира природен газ по тази тръба, това прави 8.4 млрд. лева, информира capital.bg.

Всъщност обаче сумата ще е далеч по-малка. От проведения в началото на тази година пазарен тест и сключения в резултат на него договор с „Газпром“ съвсем ясно се вижда, че транзитните такси в първите две години след пускането на газопровода ще са по около 156 млн. лв. на година, а през следващите 18 години – по 362 милиона. Така общо за 20 години биха могло да се съберат малко над 6.81 млрд. лева от транзитни такси.

Цената е 1.1 млрд. евро
Не – това е само основния договор, по който се дължат лихви, а има и други разходи

Договорът със саудитският консорциум Arkad наистина е на стойност 1.1 млрд. евро или 2.15 млрд. лв. Но това е сума без ДДС, с начисляването на което става 2.58 милиарда. Освен това, според самия договор с Arkad парите ще бъдат осигурени от изпълнителя, а „Булгартрансгаз“ ще ги възстановява в следващите 120 месеца, за което ще дължи и лихва. Тя е определена от арабите на ниво от 4.1% на година, което най-грубо би оскъпило финансирането с около 450 млн. лв.

Реално обаче разходите ще са още по-големи, тъй като за функционирането на газопровода ще бъдат изградени две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“. Тяхната цена е 350 млн. лв. без ДДС или 420 млн. лв. с начислен данък. Също така не бива да се пропускат и инвестициите за газовите тръби в първите 11 км от турската граница и самата компресорна станция „Странджа“. Те са на обща стойност от над 91 млн. лв. с ДДС.

Така общите разходи за продължението на „Турски поток“ през България, според наличните документи, ще достигнат 3.54 млрд. лева.

Ще печелим от транзитни такси.
Не и през първите 15 години

На пръв поглед приходите от 6.81 млрд. лв. надвишават значително разходи от 3.54 млрд. лв. и проектът изглежда печеливш. Но всъщност има експлоатационни разходи, без които транзитът на газ не би бил възможен. Според изчисленията на „Булгартрансгаз“ те ще бъдат 131.4 млн. лв. на година, което за двадесет годишния период прави 2.63 млрд. лева. С други думи нетният ефект от приходите от транзитни такси по българския участък на „Турски поток“ би бил около 640 млн. лв., които обаче ще се генерират едва след 15-тата година, когато проектът е напълно изплатен.

За да спечели въпросната сума обаче държавата доброволно се отказа от 1.4 млрд. лв. гарантирани приходи от транзитни такси по сегашния договор с „Газпром“ за пренос на газ по Трансбалканския газопровод. С което икономическа полза от новия проект напълно отстъпва място на геополитическите договорки.

financebg.com