Ако има воля, има и начин*

През последната седмица се разбра, че министерствата трябва спешно да съкратят 20% от разходите си за 2010 г., за да се постигнат належащи икономии в бюджета от около 900 млн. лева. Не стана обаче ясно дали след тези икономии консолидираният бюджет за тази година ще бъде приведен в унисон с по-рано заложената цел за дефицит от 0,7% от БВП (малко вероятно). Още по-малко се изясни дали тези икономии ще заглушат  опасните идеи за използването на част от фискалния резерв за финансиране на недостига в бюджета. 
Това, което прави впечатление обаче е, че отново мерките няма да се отнасят за част от ведомствата, без кой знае какви аргументи за това. Докато 6 министерства съкращават разходите си с 20 (някои и повече) процента, други министерства се крият зад належащи нужди, вече орязани бюджети и т.н. Това, което явно част от администрацията не разбира е, че в момента сме в криза и икономии трябва да се правят, били те и болезнени. Защото всяко изключение от правилото всъщност омаловажава правилото и предизвиква справедлив гняв сред тези, които спазват правилото.
Необяснимо е защо например, едно министерство на културата първоначално предложи съкращение само от 2,7%, което впоследствие беше увеличено на „цели” 10%? И защо това същото министерство е едно от двете министерства (другото е Министерството на правосъдието), което не е съкратило нито една своя щатна бройка през периода август 2009 г. – март 2010 г.? Човек не може да не се зачуди с какво това министерство е по-специално от другите и с какво неговите дейности и функции са жизненоважни и неотложни по време на криза до степен, че да не подлежат на свиване? В същото време, същото това министерство наскоро започна грандиозен проект за строителството на т.нар. „Български Лувър”, който по предварителни оценки ще струва поне 20-25 млн. лева. В никакъв случай не искам да омаловажавам ролята, която културата има за развитието на едно общество и една нация, но не трябва да смесваме културата сама по себе си с бюджетната издръжка на едно ведомство. 
В крайна сметка предложените съкращения от всички ведомства ще доведат до спестявания от 755 млн. лева. За да се достигне заветната цел за 900 млн. лева съкращения, ще се замразят или отложат някои от допълнителните разходи, които в последните месеци тихомълком се прокраднаха в бюджета – инфраструктурни проекти, субсидии за ЖП сектора, социални плащания, разплащане на висящи задължения към компании. Тук възникват много въпроси с трудни отговори – защо продължават да се наливат огромни средства всяка година в поддържането на нереформирания ЖП сектор? Сега ли е момента да се харчат непланирани държавни пари за инфраструктурни проекти? Да ни прощава Кейнс, но не споделяме виждането, че това би подпомогнало икономическата активност. И ако наистина тези проекти са приоритетни, няма ли други възможности за тяхното финансиране – европейски средства (очевидно не сме шампион по усвояването им), нисколихвени заеми от международни банки и фондове, публично-частни партньорства, концесии? Въпроси много, но никой не се наема да търси по-добрите решения. Защото най-лесно е просто да се вземе от бюджета.
Изключително интересно ще бъде да видим как ще изглежда ревизирания бюджет за 2010 г. и по-специално каква цел за бюджетен дефицит ще поставя. Напоследък се прокрадва информация за недостиг от около 2 млрд. лева, което съотнесено към нашата прогноза за БВП е 2,9% от БВП. На фона на първоначално заложения в бюджета 0,7% дефицит, един отрицателен баланс от 2,9% представлява сериозно разпускане на фискалната дисциплина и би излъчил изключително лош сигнал към чужди инвеститори, рейтингови агенции и европейски партньори. Особено в момент, когато инвеститорите следят с повишено внимание сигнали за други гръцки сценарии в региона.
Накратко, ако искаме да се разграничим от Гърция в очите на международната общност, пътят е ясен – максимално възможно съкращаване на бюджетни разходи и отлагане/замразяване на всички проекти и харчове, които не са належащи към момента. Въпросът, обаче, е дали искаме?       
 Десислава Николова, ИПИ 

 
* Буквален превод на английската поговорка „If there is a will, there is a way”.