А защо не минимално почасова заплащане
Това означава, че заплатата все пак има повече икономическо, а не социално измерение. И не бива социалната функция да бъде поставяна пред функцията за пазара на труда.
И ако за пенсиите има логика да се въведе правило за автоматично индексиране (швейцарско правило), това правило не може да бъде автоматично пренасян при МРЗ.
Пенсията е коренно различна категория от работната заплата.
Кой от трите показателя, с които се предлага да се обвърже МРЗ, е свързан с конкурентоспособност на икономиката и условия за създаване на растеж и заетост?
Обвързването с инфлацията е рисково. Впрочем, когато започна финансовата криза, европейските финансови министри търсеха добри бюджетни практики и една от препоръките им беше да няма автоматизъм между доходи и инфлация. Икономиката невинаги е в криза, има и добри времена и тогава надуването на доходите вследствие на по-голямата инфлация води до още по голяма инфлация.
А ние имаме и конкретен пример от живота – това се случи в България през 2007-2008 г., когато имаше инфлация 6-7-8% на годишна база.
Прегряването означава недостиг на работна ръка, при което заплатите растат повече, отколкото икономическите условия позволяват. При механизъм доходи – инфлация прегряването ще се задълбочи още повече и ще се помпа инфлация. Оказва се, че дори при стабилно развитие на икономиката с този автоматичен механизъм може допълнително да нагнетиш икономическите диспропорции.
Втори показател – средна заплата. Ако в България трудът става по-качествен и се увеличат заплатите на работещите в индустрии с висока добавена стойност, това се отразява на средната заплата. И автоматично по този механизъм ще си задължен да вдигнеш заплатата на работещите нискоквалифициран труд.
В някакъв смисъл линията на бедност е единственият от трите фактора, който може да бъде ориентир за МРЗ, но не бива да има автоматизъм. Защото в крайна сметка МРЗ не е социално плащане, а плащане за труд.
Какви са според мен добрите решения?
Поначало по-доброто и гъвкаво решение от минималната заплата е минималното почасово заплащане. Страните с гъвкави пазари на труда излязоха по-бързо от кризата.
А при наличието на МРЗ министерствата на финансите, на икономиката и на труда трябва да имат възможност да я определят след консултации с бизнеса спрямо икономическата обстановка.
Това си е най-обикновена икономическа политика на база анализ и изчисления, насочена към създаване на заетост и работни места.
Основното правило е, че заплатата не трябва да подбива конкурентоспособността на икономиката, защото тогава се “самоубиваш”, генерираш по-висока безработица, което пък подбива идеята за генериране на търсене и стимулиране на потреблението.