Банки, спрете да мачкате бизнеса!

Създава се напрежение в обществото заради една порочна практика, въведена от почти всички банки в България. Става въпрос за възможността трезорите да актуализират едностранно лихвените условия, тоест цената на кредита. От това страдат всички – и физическите лица с жилищни и потребителски заеми, и бизнесът. В договорите се записва, че в зависимост от условията във финансовата система и пазарната ситуация могат да се променят лихвите по кредита.

Преди време имаше натиск за премахване на спорната клауза, но банките успяха да защитят позицията си, че това са договорни отношения. Вярно е, има волеизлияние, но между редовете на договора прозира много чувствителен проблем, по който трябва да се води широк дебат.

Банките играят изключително важна роля в обществения живот, в икономиката. Те набират средства от спестителите и ги дават на инвеститорите. Институцията трябва да оцени риска на всеки клиент. Точно това обаче банките не правят. С наложената практика за промяна на лихвите “по всяко време” те де факто отказват да оценят риска.

Това е странно предвид решението на правителството от м. г. да гарантира депозити до 100 000 лв. или равностойността им в евро. Рискът за влоговете почти отпадна, а това не се отрази изобщо върху кредитната политика.

Приемам за коректна позицията на банките да оскъпят новите кредити в условията на финансова криза. Защото при влошената ликвидност между тях в бюджета и сред бизнеса има търсене на паричен ресурс и е нормално цената му да нарасне.

Но не мога да приема за морална позицията еднократно да променят условията по вече отпуснати кредити. По този начин те правят риска за бизнеса абсолютно непрогнозируем и застрашават икономиката. Банките трябва да са наясно, че ако една брънка в обществото не работи, цялата система е в опасност.

Едностранната промяна на цената на кредита ще доведе до много необслужвани заеми. Размерът на лошите кредити ще нараства и когато достигне критично ниво, ще се върне като бумеранг в банковите централи. Защото каквото и да е обезпечението по кредита, трезорите няма да могат да си върнат парите в пълен размер заради спада в цените на имотите. Нещо повече – може да се заформи лавина от нов спад на цените. Защото появата на пазара на още и още имоти ще задълбочи срива при имотите. Ще се разбият сектори като строителството и финансовото посредничество. Ще излязат предприятия на пазара, за които няма да има купувачи.

Банките нито могат да станат дилъри на недвижими имоти, нито могат да управляват предприятия.

Във финансовата система вече тлее проблем – отчита се нарастване на преструктурираните заеми, които са нищо повече от едни бъдещи лоши кредити.

От края на 2008 г. бизнесът и гражданите търпят съществени загуби на своите ресурси, почти не останаха фирми на печалба. А всички трезори у нас са печеливши. Печалбите са им намалели само като функция на спадналите обороти.

Банките трябва да поемат риска, както бизнесменът поема риска дали ще реализира продукцията си. Трябва да участват в споделянето на риска, ако искаме обществото и икономиката да вървят напред. Всеки трябва да поеме част от негативите на кризата. Сега банките се държат като недосегаеми, седят като в Обетована земя, а бюджетът, потребителите и бизнесът понасят поражения.

Ще им бъде ли приятно на банките, ако от енергото им поднесат условие: “Днес ще ви доставим ток, но утре няма да можем.” Или ако рекат да им го спират по три пъти дневно.

Каква е практиката по света? Обикновено лихвеният процент по кредитите е двураменен. Едното рамо се формира от основен лихвен процент на страната или от публични междубанкови индекси, като ЛИБОР, ЮРИБОР и др. Второто рамо се образува от риска на страната и на самия клиент в зависимост от неговата кредитна и бизнес история.

Какво правят банките в България сега – променят и двете рамена. За първия компонент се оправдават, че това е цената на ресурса, който придобиват. Много рядко се използва ЛИБОР или ЮРИБОР, а заемът се връзва към неясен базов лихвен процент на банката.

На Запад кредитът също може да е плаващ, но там е вързан с ЛИБОР, ЮРИБОР или друг индекс и може да се следи постоянно. Докато у нас промените са на основата на вижданията на институцията за цената на привлечения ресурс.

Не е логично банките да аргументират поскъпването на кредита с опасение от бъдещ скок на лошите кредити. Защото със своите действия те предизвикват увеличение на лошите кредити, вместо предварително да оценят проекта и да поемат своята отговорността.

Питам:

– В колко страни в Европа има подобни клаузи за едностранно вдигане на лихвите?

– Някога банките да са вдигали едностранно лихвените проценти по депозитите?

– Някога да са намалявали едностранно лихвените проценти, когато търсенето на паричен ресурс не е толкова голямо?

Не, при тях решението винаги е в посока мачкане на бизнеса, на кредитополучателя.

Ако не искат в бъдеще да страдат, нека нашите банки да станат оценители на риска при отпускане на кредитен ресурс. Без кредит икономиката няма да тръгне

Страната ни е в деликатно положение, защото натрупахме структурни деформации за 8 год. растеж. Той не беше здравословен, не беше за сметка на производство, което в бъдеще ще носи добавена стойност. Затова предлагам:

Да се изключи от договорите възможността за едностранна промяна на клаузите. А формирането на лихвения процент да става по ясни общодостъпни показатели.

Божидар ДАНЕВ, шеф на Българската стопанска камара, в-к „Труд“