Банкови маневри на ръба на Еврозоната

Следващите седмици ще трябва да дадат отговор на  зреещ от поне година въпрос – как ще продължи развитието на гръцките банки с поделения в България.

Доколкото темата е свързана с решенията на двете ключови институции КЗК и БНБ по уговорена и очакваща финализиране сделка за покупката на Пиреос от Пощенска банка и доколкото и двете са свързани с Гърция – въпреки по-скоро доминиращото чуждестранно участие в собствеността на купувача, отговорът ще продължи да е във фокуса на интереса на финансовите кръгове.

Модерното банкерство през 90-те, еврото през новия век, подобно на християнството, културата на Средновековието, но също и коварството и любовта, идват на талази откъм Бяло море към Дунав, но поне в банковия сектор кризата, сполетяла Гърция през лятото на 2015 г., кара медиите в страната, по свидетелството на гръцките бизнес среди, да пишат за България от рядко до никак. И това не е просто неглижиране, а дълъг разговор, както доверяват натурализирани българи в Гърция, прясно възползващи се от възможността да коментират в съдебни дела размера на дължимите средства към гръцки банки и да постигат редукция на задълженията си.

От същите мотиви служителите в продаващите на терена на българската банкова регулация свои подразделения гръцки банки вярват, че сделката, която в България се коментира шумно от поне половин година, вече е приключена и „се чакат само парите“. Докато дори средният мениджмънт в България се надява „да му се размине“, защото новите собственици са доста агресивни.

Наблюдението, на което са подложени кредитните институции в южната ни съседка от страна на европейския банков надзор, за дълго отне комфорта на традиционно експандиращата към България гръцка финансова система.

Европейският банков надзор разбира се продължава да изисква от гръцките банки бързо изчистване на кредитното портфолио. В края на септември 2018 г. банките трябваше да си поставят нови цели. Неофициално се заговори, че банковият надзор си представя, че кредитните институции в Гърция не само ще свалят размера на проблемните кредити под 20 процента до края на 2021 г. , но през 2022 г. ще ги докарат до под 10 на сто.

Финансистите в Европа живеят в страх от нова гръцка криза, която би струвала на четирите най-големи гръцки банки 15, 5 млрд.евро. Предупреждения за това се появиха още преди Алфа Банк, Юробанк, Националната банка на Гърция и Пиреос банк да издържат стрес тестовете през пролетта на миналата година.

Страховете, разбира се, съвсем не са се разсеяли и финансови ежедневници като германския Ханделсблат систематично предупреждават за предпазливостта и тревогите на акционерите на гръцките банки, които съвсем не могат да са трайно щастливи със своите акции.

Ирина НИСТОРОВА