БАН купува суперкомпютър за 3.3 млн.лв.
Българската академия на науките (БАН) ще има собствен суперкомпютър, който струва 3.3 млн. лв. без ДДС. Това става ясно от справка в европейския регистър на обществените поръчки TED. Машината е втората по рода си в България – страната вече разполага с подобно свръхмощно устройство, което се стопанисва от държавната изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ЕСМИС) и се помещава в сградата на гърба на централната софийска поща.
Учените в БАН, както и Софийският, Техническият и Медицинският университет в столицата имат достъп до първия български суперкомпютър от купуването му преди седем години. За момента от академията на науките отказаха да отговорят на въпроси за нуждата от нов суперкомпютър при наличието на друг такъв. Причината е, че „все още се договарят точните условия с изпълнителите на поръчката“. От институцията не дават и подробности за това откъде идва бюджетът на проекта, както и колко ще струва неговата поддръжка и кой ще поеме този разход, но обещаха повече подробности в бъдеще.
И за бизнеса
Новият суперкомпютър ще бъде инсталиран в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. От обществената поръчка личи, че той е предназначен както за учените в различните институти на академията, така и за „основните университети в България“ и ще подкрепя дейността на „високотехнологични малки и средни предприятия, ИТ компании и софтуерни фирми“. Подобно на първата такава машина идеята е мощният компютър да се използва за „обработка и анализ на много големи масиви от данни; виртуален дизайн на нови продукти, оценка на потребителските им качества и създаване на технологии за тяхното производство“. Знаем също, че проектът включва доставката на водно охлаждане и „непрекъснато електрозахранване“ (UPS), които липсват на първия компютър с такава мощност, с който разполага държавата.
Засега е ясно, че т.нар. многофункционален компютърен комплекс ще бъде доставен на БАН от „Hewlett-Packard България“ и „Сиенсис“ АД, които са се обединили в консорциума „Ейч Пи Енд Си България“. Обединението е единственият участник в обществената поръчка. От БАН обаче са решили да не прекратяват процедурата въпреки липсата на конкуренция. От институцията не са били и задължени да я спрат, тъй като Законът за обществените поръчки не задължава конкурсите да бъдат спирани, когато на тях се е явил един участник.
В проекта ще участват още две фирми подизпълнители. „Стемо“ ООД ще отговаря за „дейностите софтуер за обработка, управление и съхраняване на неструктурирани данни за 128 GB“, а „Лирекс БГ“ ООД ще достави и монтира водното охлаждане и UPS захранването на системата.
Суперкомпютър х2
България купи първия си суперкомпютър – Blue Gene на IBM, без търг и на цена от 5.4 млн. лв. по време на управлението на Сергей Станишев през 2008 г. Машината се състои от два двуметрови модула и работи с общо 8192 микропроцесора, които обработват данни със скорост от 23.42 трилиона операции в секунда (аналогична на изчислителната мощ на 2500 персонални компютъра). За първите четири години от експлоатацията му в него бяха вложени допълнителни 1.5 млн.лв. – само месечната сметка за ток, която генерира този вид хардуер, е около 13 хил. лв. Машината се използва от учени (общо около 100 на брой), сред които доц. д-р Леандър Литов, който се занимава с физика на елементарните частици и провежда опити в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).
Предназначението на суперкомпютрите е решаването на комплексни проблеми. Те могат да имат и практично приложение за гражданите – например анализ на пътния трафик в реално време, защита на банкови транзакции или прогноза на метеорологичните условия. България е първата страна в региона, която се сдоби с подобна изчислителна мощ. Опитът от първите седем години на суперкомпютъра обаче показва, че той се използва предимно за специализирани академични изследвания, много от които в начална фаза. В интервю за в.“Капитал“ доц. д-р. Красимир Георгиев от Института по паралелна обработка на информацията на БАН си обяснява бавния ход на проектите около суперкомпютъра с липсата на достатъчно млади хора, които да се интересуват от това.
Според условията на новия проект вторият суперкомпютър трябва да работи и в услуга на високотехнологичните малки и средни предприятия, което би го отличило от неговия предшественик и би могло да е от реална полза на развитието на иновации в България.