„Безплатното“ саниране приключи
Изцяло „безплатно“ саниране на блокове вече няма да има. Това става ясно от думите на министъра на регионалното развитие Николай Нанков вчера. „
В бюджета за 2018 г. няма да се искат средства за саниране на частни жилищни сгради. Сключените досега договори с етажните собствености ще бъдат довършени по досегашните правила“, каза той.
От 2019 г. програмата ще продължи, отчасти със средства от бюджета, но по нови правила, които тепърва ще се обсъждат. Най-вероятният вариант е собствениците също да дават пари за обновяването на блоковете си. Точен процент не се споменава. От около година насам, когато стана ясно, че програмата буксува, се говори за самоучастие първоначално от 20-25%. Според регионалния министър в бъдеще то може да достигне до 50%. Промените трябва да бъдат одобрени и от Народното събрание.
„През 2018 и 2019 г. трудно ще приключим със сградите, които понастоящем са одобрени с договори с Българската банка за развитие, с ресурса, който имаме, коментира министърът. Негативът по програмата, който се насади по политически и други причини, не ни дава оптимизъм да ви кажа точно каква ще е сумата през бюджета, който ще се приеме през 2018 г.“, допълва Нанков.
Каквото и да е решението, вече е ясно, че ГЕРБ дезертира от предизборните си обещания, че програмата за „безплатно“ саниране ще продължи, докато и последната панелка и селска къща не бъдат обновени.
Любимата на премиера Бойко Борисов и на бившия регионален министър и сегашен министър по европейското председателство Лиляна Павлова програма тръгна от самото си начало със скандали и остри критики. Основните бяха, че първоначално определените пределни цени са твърде високи. На практика те надхвърляха 3-4 пъти цените, постигнати по пилотна европейска програма от предходните години, в която собствениците също имаха самоучастие. В началото на тази година в. „Сега“ пресметна, по данни на министерството на Лиляна Павлова, че държавата е платила средно по 17 359 лева за един апартамент. Предварителните изчисления бяха, че санирането на едно жилище би трябвало да струва средно между 4000 и 8000 лв. Регионалното министерство се оказа принудено на два пъти да намали пределните цени за обновяване на един квадратен метър.
Притеснително е още, че програмата се изпълнява по сложна схема за финансиране, която отваря безброй вратички за корупция и за надуване на цените. Етажните собствености сключват договор с общината, общината възлага поръчките, парите идват от Българската банка за развитие, а контролът е поверен на областните управи, които могат да го правят само по документи.
По думите на министър Нанков към момента за ремонт са одобрени 2022 сгради. Завършени са 708 блока. Работи се по 614, а санирането на останалите 700 още не е започнало. Първоначално за програмата бяха заделени 1 милиард лева. В началото на тази година спешно бе гласуван нов 1 милиард, след като стана ясно, че програмата е силно наддоговорена. От тези 2 милиарда остават още около 1.5 млрд. лв., които ще бъдат изразходвани през 2018 и дори през 2019 г, информира в.Сега.
Нулевата година за ново финансиране на програмата за саниране ще се използва за изработването на нови правила. Те ще са обвързани с подготвяната в момента Национална жилищна стратегия, каза зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова, цитирана от Медиапул. Направеният анализ до момента показва, че жилищата у нас са близо 4 милиона, като 2/3 от тях са в градовете, а останалите в селата. Почти изцяло жилищата са частна собственост (97%), но голяма част от тях са в лошо състояние заради липсата на поддръжка на общите части основно в блоковете. Затова едно от предложенията е да се промени обхватът на програмата и парите по нея да покриват повече дейности. Става дума за конструктивно укрепване, изграждане на ВЕИ инсталации на покривите, преминаване на отопление с по-екологично гориво като газ или ток. В началото на програмата имаше възможност за такива дейности, но те бяха спрени заради високата цена.
financebg.com