Безработното поколение на Европа
Когато през 1997 г. Европейският съюз проведе първата си среща на върха по въпросите на икономическия ръст и заетостта, нивото на безработица в целия ЕС бе 11%.
През есента на миналата година, след провеждането на още една такава среща, се оказа, че промяната съвсем не е голяма. Безработицата достига 11,5%, в сравнение с ниското ниво от 6,8% в първата четвъртина на 2008 г., посочват германските анализатори.
Ако ЕС се опитва да спази обещанието си за „мир и процъфтяване“, неговите лидери трябва да намерят начини да създадат повече възможности за своите граждани.
Нивото на безработица сред младежите предизвиква особено голямо безпокойство дори в страните, където останалите видове заетост показват положителни резултати. А в страните с по-лоши условия на пазара на труда, това се явява източник за социално-политическа нестабилност.
Наличието на работа е свързано не само с нивото на доходите, но и с чувството за собствено достойнство, социална интеграция и социален статус.
За човек извън пазара на труда рискът от бедност и влошаване на здравето се повишава и колкото по-дълго той остане безработен, толкова повече намаляват шансовете да се върне на пазара на труда. Това оказва негативно въздействие върху икономиката на страната.
Някои страни в ЕС преодоляха кризата достатъчно добре. Според новия рейтинг за социална справедливост, който се определя от индикаторите за устойчиво управление на фонда Bertelsmann, Австрия, Дания и Германия оглавяват рейтингите по достъпност на пазара на труда, а след тях се нареждат Швеция и Финландия. Дания е пример за реформа на пазара на труда. Германия чувствително намали броя на безработните през последното десетилетие, дори във времето на икономическа криза. Страната проведе серия реформи, превръщайки своята икономика в една от най-силните в Европа.
Немската система за професионално образование дава необходимото ниво знания, отговарящи на изискванията на местния бизнес. По този начин се намалява и безработицата сред младежите.
Сред големите проблеми за Германия и Австрия обаче, определени групи от населението нямат възможност да получат образование, което им пречи да се реализират на пазара на труда.
В Австрия децата се разделят по определени образователни критерии на групи още от четвърти клас. Така резултатите от по-нататъшното им образование са предопределени още от най-ранна възраст.
Социалният статус на родителите често определя възможностите за достъпа на децата до висше образование.
В Германия възможността децата на имигранти с ниски доходи да получат образование е най-ниска от всички страни в ЕС.
Условията на пазара на труда за имигрантите се явяват щекотлив проблем и за скандинавските страни. В Дания, например, „незападните“ имигранти са подложени на по-голяма безработица и по-ниски показатели в образователните постижения. Макар че Швеция се слави с отсъствието на дискриминация, за имигрантите е трудно да се интегрират в шведското общество и на пазара на труда се оказват в по-лоша позиция. Макар в Швеция нивото на заетост да е сред най-високите в Европа, тя не може да реши проблемите с безработицата сред младежите, която в момента е 23%.
В Испания и Гърция нивото на младежка безработица превишава 50%, ситуацията не е много по-добра в пострадалите от кризата Португалия, Кипър, Италия и Хърватска. В целия ЕС нивото на безработица сред младежите достига 21,9%. Това всяка година струва на ЕС 150 млрд. евро ($183 млрд. ) под формата на пропуснати ползи и разходи.
През февруари 2013 г. европейските лидери започнаха инициатива за осигуряване на заетост сред младежите с бюджет от 6 млрд. евро. През юни миналата година германският канцлер Ангела Меркел отбеляза, че тази инициатива до този момент се оказва пълен провал. Последната среща на върха в ЕС по въпросите на заетостта не доведе но някакви добри нови идеи.
ЕС заяви, че младите хора не бива да остават без работа или образование за повече от четири месеца, макар че в това направление не бе отчетен никакъв реален прогрес. Ако в скоро време не бъде приет нов подход, много безработни млади хора в Европа рискуват да се превърнат в изгубеното поколение.