Гърция vs. ЕС: Кой кого?

Новият етап на европейска нестабилност е едва в своето начало. Преди три години Сириза бе смятана просто за една от съвременните политически партии. Днес тя съставя новото правителство на Гърция, като е възможно дори да постигне пълно мнозинство в законодателната власт.

По мнението на партията, за да се реализира мащабната програма за икономическо обновление, Гърция трябва да обсъди условията на дълговете с кредиторите, наричани „тройката“, в която влизат Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд.

Партията обеща да прекрати политиката, която Алексис Ципрас нарича „фискални изтезания“, превърнала Гърция в дългова колония и водеща до широко разпространение на бедност и безработица. Това изглежда ще се оформи като първото сериозно разногласие между кредиторите и суверенните длъжници в началото на кризата в еврозоната. Някой ще трябва да отстъпи, но кой и до какво ще доведе това, коментира икономическият консултант и бивш водещ икономист на UBS Джордж Магнус.

Между новото правителство и неговите кредитори има малко общи неща, а времето съвсем не е много. Съвсем скоро трябва да започнат разговори за погасяване на невъзвръщаемия заем, който следва да се изплати до 1 март (с последващи плащания през юли и август), но те по-скоро са свързани с процеса, а не със съдържанието. Основната особеност на предстоящите преговори в основата си е обусловена от това, че правителството, оглавявано от Сириза, силно ще се отличава от предшествениците си, раздирани от противоречия, чиито политически интереси напълно съвпадаха с интересите на тройката и основните принципи на строгите икономии. Сириза не крие, че тя се обявява рязко против по-рано приетите условия. Възможно е да се постигне някакъв компромис по отношение на гръцкия дълг, който възлиза на 317 млрд. евро или 175% от брутния вътрешен продукт. Почти 80 на сто от дълга принадлежи на тройката, а проведеното по-рано преструктуриране позволи да се увеличи средният срок на погасяване на дълга с повече от 16 години при лихва 2.4%. Въпреки това бремето на дълга в условията на дефлация и бавно развиваща се икономика остава огромно.

Някои кредитори вече отхвърлиха искането за отписване на повечето от неизплатения дълг. Но тази и други възможности следва да се проучат, като например обвързването на оставащия дълг към реалните темпове на икономически ръст, увеличението на срока на погасяване на дълга, удължение на гратисния период до възобновяване обслужването на дълга, а също и някои отстъпки по отношение на използване на държавните инвестиции в рамките на Пакта за стабилност.

Но най-големите различия се очертават по отношение на отстъпките за строгите икономии и условията на кредитните съглашения. Съществуващите програми не предвиждат съществено намаление на държавните разходи на фона на очакванията за увеличение на данъците. Страната е в депресия и Сириза е уморена от това. В своите приоритети партията обяви разрешение на хуманитарната криза, свързана с недостатъчния брой жилища, храна и отопление, като в същото време се готви да наложи мерки за възстановяване на икономическия ръст, увеличение на работните места, минималната заплата и пенсиите, както и повишение на събираемостта на данъците.

Съвсем скоро Берлин и Брюксел ще започнат да настояват Гърция да се придържа към сегашния курс и да провежда вече съгласуваната политика с евентуални изменения. Основната задача е да се избегнат всякакви отстъпки по условията на дълга, което може да доведе до аналогични искания от други страни като Испания, където партията Подемос, поддържаща Сириза, оглавява проучванията на общественото мнение за предстоящите през тази година избори. Изглежда, че Гърция е близо до момента, в който равновесието между кредиторите и длъжниците ще бъде нарушено. Бюджетният дефицит на страната е почти елиминиран, и на базата на различни показатели МВФ прогнозира, че първичното салдо (с изключение на лихвените плащания) ще бъде от 3 до 5% от БВП през 2015 г. Гърция също има търговски излишък от около 1% от БВП в сравнение с дефицита, превишаващ 14% в периода 2008-2009 г.

Трудно е да се предскаже кой ще отстъпи първи. Допълнителната несигурност се дължи на опасното състояние на гръцките банки, които се сблъскват с отлив на депозити и които продължават да зависят от финансирането от страна на Централната банка на Гърция. То е в размер на близо 50 млрд. евро в рамките на споразумението за спешна помощ, одобрено от Европейската централна банка. Ако Гърция изисква прекалено много, не е изключено да се стигне до нова банкова и икономическа криза. ЕЦБ е малко вероятно да одобри заеми, ако поръчител от гръцкото правителство се опита да отслаби или отмени условията по тях. Това може да доведе до разпадането на гръцкото правителство или да предизвика политически скандал, който ще постави под въпрос бъдещето на членството на Гърция в еврозоната. Но ЕЦБ, която в момента има политика на количествени улеснения, е малко вероятно да допусне развитието на този сценарий.