Белята с парното тръгна от топломерите
Слагането им беше грешка, сметките ни са като за доменна пещ
Павел КЪРЛЕВ
изпълнителен секретар на Федерацията
на потребителите
–––––––––––––––––––––––––––
Корените на проблема с нереално раздутите сметки, които получават клиентите на „Топлофикация“, се крият във въведената през 2001 г. система на дялово разпределение. На практика тя е непригодна за нашите отоплителни системи. Но тогава хората бях заблудени, че ще могат да си контролират потреблението, да го редуцират по своя преценка и така да си управляват сметките. Това се оказа
–––––––––––––––––––––––––––
пълна измама
–––––––––––––––––––––––––––
По простата причина, че същите тези топлоразпределители не отговарят на европейския стандарт и работят в един режим, който е извън параметрите, за които те са направени. Това е техническата причина, довела до тези драматични последствия за потребителите. Те се опитват да икономисват, но това почти не се отчита от апаратите. Защото нашите отоплителни системи са от типа „Текелман“ и са проектирани да работят най-ефективно във вида, в който го помним всички – без всякакви регулатори и спирачни кранчета. Ето оттук идва и абсурдът – хората пестят, а сметките растат.
Това обаче е само един от проблемите. Другият е, че „Топлофикация“ загуби през всичките тези години доста свои потребители. Тези хора са се отказали от парното не защото искат да моржуват, а защото прецениха, че просто не могат да плащат за услуга, превърнала се вече в лукс. Самата столична „Топлофикация“ едва ли не с гордост говори, че 40 на сто от абонатите имали сметки под 100 лева. Но това са хората, които не смеят да си погледнат радиаторите, камо ли да се допрат до тях от студ. Защото сума под 100 лева може да се формира само от такса мощност, сградна инсталация и топлата вода. Губейки своите потребители, топлофикациите решиха да компенсират загубите с начисляването на огромни разходи на енергия за отопление на имотите и подгряване на топла вода. Затова сега обезумелите потребители ни носят фактури за сметки в порядъка на
–––––––––––––––––––––––––––
180-240 лева за боксониери и гарсониери
–––––––––––––––––––––––––––
От тях е видно, че в нашите жилища се начислява енергия в пъти повече от това, което радиаторите могат да излъчат в максималната си мощност. И според които излиза, че клиентите живеят в някакви сушилни или доменни пещи. Вина за проблема носи и законодателят, който успя да наложи понятието „такса мощност“.
Досега никой не е обяснил смислено какво представлява. Тази такса се начислява върху обемите на нашите жилища и е порочна от самото си начало. Защото при съществуването й „Топлофикация“ е заинтересована изобщо да няма потребители – тя все едно си получава „твърд“ доход без разходи и без труд. Дано този абсурд се реши с подготвяния сега нов закон за енергетиката. Макар че аз силно се съмнявам, че нещо ще се промени. Защото и този закон ще се прави от хора, които са в бордовете на различните топлофикационни дружества. И никога няма да допуснат да бъдат засегнати техните интереси.
Потребителите попадат в един омагьосан кръг. „Топлофикация“ признава грешките на изчисленията, но
–––––––––––––––––––––––––––
не връща надвзетите пари
–––––––––––––––––––––––––––
Да, казват те, има грешка. Но за да се направи преизчисление, фирмите за топлинно счетоводство искат подпис на съседите. Само че кой ще подпише, след като очевидно ще трябва да доплати някаква сума? Единственото нещо, което днес реално могат да направят потребителите, е просто да изгонят фирмите за топлинно счетоводство, които успяха да натрупат милиони на техен гръб от домовете си. Защото съгласно закона те имат възможност да изберат директно топлофикационните дружества да водят дяловото разпределение. В момента текат вече поне 16 процедури, при които живеещите в етажната собственост прекратяват договорите си с фирмите и възлагат на „Топлофикация“ да поеме тази дейност.