Бизнесът все по-трудно намира кадри
Бизнесът, и по-точно работодателите – ако не всички, то поне 80 процента от тях, които развиват дейност в пет сектора, все по- трудно набират кадри. Между 20 и 30% от бизнесът се колебае сериозно, преди да наемат на работа човек от друг етнос.
Това е изводът за проблемите на бизнесът, извлечен от проучване на Института за изследване на обществата и знанието към БАН, направено през лятото на 2016 г. по проект „Преговаряй“, финансиран по европейската програма Хоризонт 2020, съобщи на форум за пазара на труда и образованието Румяна Стоилова, директор на Института, цитирана от БТА.
Проучването е направено за търсенето от страна на бизнесът в IT сектора, в банковия сектор, сред медицинските сестри, сервитьорите и маханиците. Обхванати са професии, които изискват различно образование с цел по-голяма представителност на нагласите на работодателите и на търсещите работа, каза Стоилова.
За България в онлайн анкетата в изследването са включени 520 работодатели, 800 са започнали и са отговорили на част от въпросите, интервютата са 30.
Фокусът на проучването е за нагласите на работодателите, направени са и дълбочинни интервюта с млади хора, за да се намери пресечната точка между очакванията на бизнеса и представите на работниците. Стоилова посочи, че в банковия сектор 70 процента от работодателите изпитват недостиг на специалисти, но най-висок е недостигът в IT сектора и в туризма – над 90 процента.
При оценката за кандидатстване за работа, работодателите оценяват като неблагоприятни сигнали предходен опит с продължителните периоди на безработица, както и честата смяна на работните места, което обаче не кореспондира с нагласите на самите млади хора в интервютата, които възприемат смяната на работа като проява на любопитство, посочи Стоилова.
По думите й от бизнеса се цени най-много умението за работа в екип, подходящото образование и способността да се учи през целия живот. Умението да се учи се проявява най-дълго при продължителна работа на едно място и затова се гледа негативно на младите хора, които често сменят работата си, коментира Стоилова.
Между 20 и 30 процента от работодателите казват, че биха се поколебали да назначат човек от различен етнос, което според Стоилова е противоречие – от една страна няма работници, от друга има предразсъдъци към хората с различен етнос.
Работодателите често отказват работа и на майки с деца. За майките трябва да се мислят форми на гъвкава заетост. Такава дискриминация в Норвегия няма, допълни експертът. Тя призова и бащите да се ползват от отпуск за гледане на деца.
От заетостта често се изключват и хора над 40-годишна възраст, което по думите на Стоилова е абсурдно, тъй като те са все още в активна възраст и могат да повишават своята квалификация при подходящо допълнително обучение.
Проучването е направено за търсенето от страна на бизнесът в IT сектора, в банковия сектор, сред медицинските сестри, сервитьорите и маханиците. Обхванати са професии, които изискват различно образование с цел по-голяма представителност на нагласите на работодателите и на търсещите работа, каза Стоилова.
За България в онлайн анкетата в изследването са включени 520 работодатели, 800 са започнали и са отговорили на част от въпросите, интервютата са 30.
Фокусът на проучването е за нагласите на работодателите, направени са и дълбочинни интервюта с млади хора, за да се намери пресечната точка между очакванията на бизнеса и представите на работниците. Стоилова посочи, че в банковия сектор 70 процента от работодателите изпитват недостиг на специалисти, но най-висок е недостигът в IT сектора и в туризма – над 90 процента.
При оценката за кандидатстване за работа, работодателите оценяват като неблагоприятни сигнали предходен опит с продължителните периоди на безработица, както и честата смяна на работните места, което обаче не кореспондира с нагласите на самите млади хора в интервютата, които възприемат смяната на работа като проява на любопитство, посочи Стоилова.
По думите й от бизнеса се цени най-много умението за работа в екип, подходящото образование и способността да се учи през целия живот. Умението да се учи се проявява най-дълго при продължителна работа на едно място и затова се гледа негативно на младите хора, които често сменят работата си, коментира Стоилова.
Между 20 и 30 процента от работодателите казват, че биха се поколебали да назначат човек от различен етнос, което според Стоилова е противоречие – от една страна няма работници, от друга има предразсъдъци към хората с различен етнос.
Работодателите често отказват работа и на майки с деца. За майките трябва да се мислят форми на гъвкава заетост. Такава дискриминация в Норвегия няма, допълни експертът. Тя призова и бащите да се ползват от отпуск за гледане на деца.
От заетостта често се изключват и хора над 40-годишна възраст, което по думите на Стоилова е абсурдно, тъй като те са все още в активна възраст и могат да повишават своята квалификация при подходящо допълнително обучение.
Ели ЯНЕВА