Бизнесът обърна гръб на Тристранката
Бизнесът и по-точно неговите представители – работодателите, бойкотираха Националния съвет за тристранно сътрудничество заради несъгласие с начина, по който той се провежда.
В края на седмицата Националният съвет за тристранно сътрудничество / НСТС/, известен още като „Тристранката, трябваше да разгледа минималната работна заплата и линията на бедност през 2017 г. Още в края на миналата година обаче правителството повиши минималната заплата на 460 лв., а линията на бедност на 314 лв. По този начин работодателите, които бяха против тези повишения, се оказаха пред свършен факт. В Тристранния съвет от страна на правителството са вицепремиерът Томислав Дончев, финансовият министър Владислав Горанов и социалният министър Зорница Русинова /всичките трима в оставка/.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви пред медиите, че не е бил спазен 5-дневният срок да бъдат информирани работодателите и синдикатите за предстоящата среща. Той е категоричен, че не може от днес за утре да се свиква такова заседание. Затова и работодателите напуснаха срещата. „Искаме да се живее и работи по правилата. За това е крайно време в България да започнат да се спазват“, заяви той.
Велев спомена също, че промените в Кодекса на труда за почивните дни, които бяха приети от парламента преди Коледа, също са били направени, без да е имало обсъждане между социалните партньори.
От своя страна синдикатите се опитаха да намалят напрежението, уверявайки бизнеса, че заседанието трябва да се проведе. КНСБ и КТ „Подкрепа“ изтъкнаха, че правителството е в оставка и това ще е последната среща на Тристранката.
От бизнеса предупредиха, че е възможно да обжалват легитимността на решенията на тристранния съвет.
Заседанието продължи с участието само на представителите на държавата и на т.н. синдикати. Разбира се, щатните синдикалисти подкрепят увеличението на минималната работна заплата. Според президентите на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ – Димитър Манолов и Пламен Димитров, днешното поведение на работодателите е последният опит за маневриране в посока да направят възможното, за да не се увеличи минималната работна заплата. Те смятат, че бойкотът на преговорите за минималните осигурителни доходи също е бил опит да не се случи увеличението.
Манолов отбеляза, че синдикалната организация е на път да преосмисли участието в преговори по механизъм за минималната работна заплата, заради последователните откази на работодателите да преговарят по важни теми.
В отговор на въпрос за заплахата на работодателите да оспорват легитимността на решението, председателят на НСТС Томислав Дончев каза, че всеки има право да атакува някое решение, ако не му харесва. По думите му минималната заплата е била обсъдена на заседание на комисията по доходите и жизненото равнище към тристранния съвет, но заседание на НСТС по темата не се е състояло, заради реалната опасност тогава правителството да си тръгне в същия ден. Което, за всеобщо съжаление, не се случи веднага…
Минималната работна заплата не може да бъде нова тема, заяви Дончев и изрази съжалението си, че тристранният диалог се е превърнал в двустранен, т.е. без страната, който в крайна сметка формира доходите на наемните работници – работодателите.
Пламен Димитров и Димитър Манолов смятат, че при разговорите им с представители на бизнеса никой не се е оплакал от увеличението на минималното възнаграждение. Заплатата в една държава е политически фактор /а не икономически!!!/ и понеже е така, се питам коя политика обслужват национално представителните работодателски организации, заяви Манолов, зад когото много отдавна не се знае каква членска маса стои освен платените апаратчици…
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви пред медиите, че не е бил спазен 5-дневният срок да бъдат информирани работодателите и синдикатите за предстоящата среща. Той е категоричен, че не може от днес за утре да се свиква такова заседание. Затова и работодателите напуснаха срещата. „Искаме да се живее и работи по правилата. За това е крайно време в България да започнат да се спазват“, заяви той.
Велев спомена също, че промените в Кодекса на труда за почивните дни, които бяха приети от парламента преди Коледа, също са били направени, без да е имало обсъждане между социалните партньори.
От своя страна синдикатите се опитаха да намалят напрежението, уверявайки бизнеса, че заседанието трябва да се проведе. КНСБ и КТ „Подкрепа“ изтъкнаха, че правителството е в оставка и това ще е последната среща на Тристранката.
От бизнеса предупредиха, че е възможно да обжалват легитимността на решенията на тристранния съвет.
Заседанието продължи с участието само на представителите на държавата и на т.н. синдикати. Разбира се, щатните синдикалисти подкрепят увеличението на минималната работна заплата. Според президентите на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ – Димитър Манолов и Пламен Димитров, днешното поведение на работодателите е последният опит за маневриране в посока да направят възможното, за да не се увеличи минималната работна заплата. Те смятат, че бойкотът на преговорите за минималните осигурителни доходи също е бил опит да не се случи увеличението.
Манолов отбеляза, че синдикалната организация е на път да преосмисли участието в преговори по механизъм за минималната работна заплата, заради последователните откази на работодателите да преговарят по важни теми.
В отговор на въпрос за заплахата на работодателите да оспорват легитимността на решението, председателят на НСТС Томислав Дончев каза, че всеки има право да атакува някое решение, ако не му харесва. По думите му минималната заплата е била обсъдена на заседание на комисията по доходите и жизненото равнище към тристранния съвет, но заседание на НСТС по темата не се е състояло, заради реалната опасност тогава правителството да си тръгне в същия ден. Което, за всеобщо съжаление, не се случи веднага…
Минималната работна заплата не може да бъде нова тема, заяви Дончев и изрази съжалението си, че тристранният диалог се е превърнал в двустранен, т.е. без страната, който в крайна сметка формира доходите на наемните работници – работодателите.
Пламен Димитров и Димитър Манолов смятат, че при разговорите им с представители на бизнеса никой не се е оплакал от увеличението на минималното възнаграждение. Заплатата в една държава е политически фактор /а не икономически!!!/ и понеже е така, се питам коя политика обслужват национално представителните работодателски организации, заяви Манолов, зад когото много отдавна не се знае каква членска маса стои освен платените апаратчици…
Стефан ПРОНЧЕВ