Бизнесът очаква застой в икономиката

39% от бизнеса предвиждазастой в икономическите процесиу нас през следващата година.

Всеки четвърти пък очаква задълбочаване на кризата. Това показват резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред 462-ма мениджъри и собственици на компании, проучването е проведено от 1 до 10 декември.

Според стопанската камара има и наченки на оптимизъм сред шефовете на фирми. Един от трима бизнесмени – 29%, декларира подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 36% са успели да запазят показателите от предходната година, а 32% отчитат спад на фирмените си показатели. 45 на сто не одобряват действията на правителството на Пламен Орешарски, показват още данните.

Според анкетиранитенай-често случаи на корупция се наблюдават при обществените поръчки(вкл. по европейските проекти) – 82%, съдебната система – 73%, здравеопазването – 64%, и управлението на регулаторни режими – 59%, а най-незасегната от корупционни практики е системата на образование (12,5%). Спрямо предходното проучване (за 2012 г.) практически във всички посочени сфери е отчетен ръст на корупционния индекс, като най-сериозно е увеличението при МВР/КАТ, данъчното обслужване и контрол, контрола по спазване на трудовото законодателство, обществените поръчки и управлението на регулаторни режими.

Нивата на корупция в съдебната система и здравеопазването остават без промяна. Сред най-изявените ефекти от икономическата криза е нарастващата невъзможност на фирмите да обслужват кредитите си – и към финансовите институции, и към контрагенти:

Спрямо 2012 г. се запазва процентът (10%) на фирмите, които имат просрочени плащания към банките, нараства процентът на тези, които се е наложило да преструктурират кредитите си (от 20% през 2012 г. на 26% през 2013 г.) и намалява процентът (от 70% на 64%) на успяващите да плащат кредитите си навреме.

Нараства и междуфирмената задлъжнялост– през 2012 г. 50% от анкетираните са отговорили, че имат просрочени несъбрани вземания от частни юридически лица, а през 2013 г. този процент нараства на 54.

Положителна тенденция е, че спрямо предходната година през 2013 г. делът на просрочените с повече от една година вземания слабо намалява (от 33 на 30%), но въпреки това той остава твърде висок и носи риск от декапитализиране на фирмите.

Една от ключовите причини за фирмената задлъжнялост е забавянето на плащания от страна на държавата и общините за изпълнени обществени поръчки. Настоящото проучване показванамаление на забавените плащанияот страна на фирми с преобладаваща държавна и общинска собственост (от 11,8% през 2012 г. на 3,7% през 2013 г.), незначителен спад на задълженията на общините (от 8,8% на 8,5%) и сериозно увеличение на задълженията на държавата (от 8,8% на 14,6%).

По отношение на работната силанай-често работодателите страдат от липса на строго профилирани специалисти(67%), ръководен персонал (37,5%) и изпълнителски състав (37,5%). Сравнително по-рядко се усеща липсата на административен персонал (12,5%), а„гладът“ за общи работници е едва 8%. Това за пореден път показва, че работодателите насочват вниманието си приоритетно към високо квалифицираните кадри, за сметка на тези с ниско образование.

Спрямо предходната годинавпечатление прави нарастването на търсещите тесни специалисти(от 45% през 2012 г. на 67% през 2013 г.) и ръководен персонал (от 31% през 2012 г. на 37,5% през 2013 г.), което се предопределя от бизнес намеренията за идния период и необходимостта от мениджъри с необходимите компетенции да изведат фирмите напред.

Най-често срещаните дефицити у работната сила работодателите откриват по отношение на професионалните умения и компетенции (52%).

На второ място се нареждат техническите/технологичните компетенции (36%), следвани от технологичната и организационна дисциплина (32%), при която обаче има подобрение спрямо предходната година, когато 37% работодателите не са били доволни от дисциплината на работниците и служителите си.

Все по-ярко се открояват дефицитите при т.нар. „меки умения“, като „креативност/иновативност“, „работа в екип“, „комуникативност“, „лидерски умения“ и др., които стоят като проблем пред 20 до 30 на сто от работодателите по отношение на техните кадри.

По отношение на бизнес плановете за 2013 г.най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги(62,5%), търсенето на нови пазари (59,4%) и увеличаването на обема на производството (54,7%).

В същото време, готовност да инвестират в иновации, марки и патенти са декларирали 33,3% от анкетираните, което е парадоксално в контекста на желанието за развитие на нови пазари и продукти.

Всеки втори анкетиран декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала, което е показател за осъзнаването на ключовата роля на човешките ресурси за постигането на конкурентоспособност.

Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити(18,8%), ръст на работните места (32%) и инвестиции в производствени мощности (39%). Сред институциите традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (31%), местната власт (28%) и президентската институция (28%). На другия полюс остават съдебната власт (11%) и Народното събрание (13%). Правителството събира 56% неодобрение и 24% подкрепа.