БНБ губи контрола над КТБ
До края на следващата седмица в затворената Корпоративна търговска банка ще бъдат назначени временни синдици, избрани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Те ще заменят сегашните квестори, назначени от Българската народна банка. Така реално контролът над банката ще бъде поет от фонда, който е неин основен кредитор.
Това ще стане възможно с промените в Закона за банковата несъстоятелност, гласувани експресно във вторник на второ четене от парламентарната бюджетна комисия. Очаква се те да бъдат приети окончателно от депутатите в сряда и да влязат в сила до края на седмицата, съобщава MediaPool.
С влизането на синдиците в КТБ вероятно ще бъдат заведени стотици дела, за да бъде „върнато“ имуществото на банката, което според премиера Бойко Борисов се „разграбва“ при управлението на квесторите. Спешно внесените законови промени бяха подкрепени от всички партии без „Атака“.
Новите управители на затворената КТБ ще могат да атакуват в съда вече направени сделки по прихващания между кредити и депозити на едно и също лице в банката. Освен това те ще могат да искат от съда трети лица да върнат получени пари от КТБ, макар и това да не е станало пряко чрез кредит. По тази схема – с отпускане на заеми на реално „кухи“ фирми, които след това използват парите, за да инвестират в работещи дружества, КТБ и мажоритарният й собственик Цветан Василев придобиха непряко доста компании, включително и дял в телекома БТК.
Дали ще се стигне до реална отмяна на прихващания и връщане на отпуснати от банката заеми, ще реши съдът.
С разрешението и по предложение на ФГВБ синдиците ще могат да наемат международна компания, която да проследи къде са отишли парите от четвъртата по големина българска банка, чиито активи се свиха до 1.84 млрд. лв. Вече имало и интерес от 4-5 дружества.
Временните синдици ще могат да атакуват сделки по прихващания, извършени от момента на поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни м.г., обясни Менда Стоянова. Според отчета на КТБ към края на миналата година, за този период са направени 668 прихващания за 848.4 млн. лв. Това са само сделките в следствие на т. нар. цесии – фирма или физическо лице с кредит от банката, купува от друга фирма или гражданин депозит (обикновено над гарантираните 196 000 лв.) в КТБ и след това иска заемът му да бъде заличен с въпросния влог. В резултат се освобождават и обезпеченията – ипотеки и други, по кредита.
Отделно са правени прихващания и без преди това да са купувани депозити в банката, а с вече налични такива. По схемата с прихващанията бяха освободени обезпеченията и заличени кредитите на компании, свързани с „Петрол“, както и с медийни компании като „Медиа корп България“.
Специализирана компания ще търси имущества и обезпечения от КТБ. Според Стоянова 4-5 международни компании вече били заявили желание да проследят къде е отишло имуществото на КТБ и да препоръчат как то да бъде възстановено.
Според „Бромак“ премахването на квесторите и влизането на хора, посочени от най-големия кредитор, ще увреди интересите на останалите кредитори. Освен това, не е ясно какво ще се случи, ако съдът отхвърли отнемането на лиценза на КТБ.