Българинът не можел да ”води” парите си

Българинът има изключително ниска финансова култура и трудно борави с продуктите, предлагани от банките, показва изследване на БАН за задлъжнялостта на българина и способността му за обслужване на кредитните задължения.
Според изследването 83,4% от българите не могат да преценят дали разработен бизнес план улеснява получаването на кредит. Едва 3,9% от българските домакинства търсят експертна помощ при вземането на крупни финансови решения, а 69,3% – изобщо не са в състояние да дадат оценки за кредитната политика на банките.
Това показва изследването на БАН, проведено през юни сред 1000 пълнолетни лица, като извадката е планирана и реализирана като представителна за населението на страната над 18-годишна възраст, каза доц. Емилия Ченгелова, цитирана от БТА.
Данните сочат, че когато става дума за кредитирането на фирми, неосведомеността и неинформираността на средностатистическия българин е значителна, посочи Ченгелова. Общо 85,9% от изследваните лица не могат да оценят кредитните продукти, предлагани за фирмите.
Според екипа анализатори от БАН ниската финансова култура на българина е източник на риск, който цялостно заплашва системата на кредитоползване в България. Изследването сочи, че 67% от кредитите и 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително поддържане на жилището. Това е индикатор за прекалено ниските доходи на населението. Основна функция на задлъжняването у нас е да компенсира огромния натиск върху потреблението, оказван от разпределението на доходите, обобщава екипът на БАН.
Голяма част от обхванатите в изследването българи посочват като причина за задлъжнялостта си необходимостта от осигуряване на здравни услуги и образование, комунално-битови услуги, ремонт и други. Едва 7% от кредитите и 5,07% от заемите у нас са взети за развитие на бизнес, което прави структурата на отпуснатите у нас кредити рискова, смятат експертите. Относителният дял на домакинствата с доход над 1500 лв., които са теглили кредит, е нисък – около 6%, а съвкупността от кредитополучателите са със значително по-ниски доходи.
При 59,1% от взелите кредит това е довело до влошаване на финансовото им състояние, в ситуация на неплатежоспособност са 2,9% от кредитните длъжници, а 15,9% от кредитните длъжници заявяват, че имат проблеми с погасяването на своите задължения и има вероятност да не могат да ги изплащат в бъдеще. По-малко от 10% от кредитите са обезпечени с ипотека, а едва 15,3% – имат спестени средства, показват още данните на изследването.
Директорът на Института по социология към БАН проф. Димитър Димитров обяви, че изследването показва голямо недоверие на българина към банките. Преобладаващата част от изследваните лица – около 60% са на мнение, че условията за отпускане на кредити в България са много тежки и че финансовите институции трябва да облекчат изискванията и процедурите за получаване на кредити. Всеки втори е на мнение, че в близките 12 месеца няма да му се наложи да търси нито кредит, нито заем, 42,2% от изследваните лица при никакви обстоятелства не биха търсили кредит от банки, а 24,6% заявяват, че няма банка, на която да се доверят за теглене на кредит.
Според Богдан Богданов от НСИ изследването икономистите и социолозите на БАН е представително само за така наречената „средна класа“ от българите или около 35% от населението. По приблизителни данни на НСИ 15% от населението живее под прага на бедността и не би могло да получи кредити, а най-вероятно също толкова хора са в другата крайност и живеят в лукс, коментира Богданов.
Според проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт към БАН в живота на кредит няма нищо лошо, единствената опасност идва от лошите кредити и затова трябва да се анализира много внимателно кредитния риск. Той отбеляза, че е налице трайна тенденция за увеличаване на лихвената премия за депозити в лева, тъй като банките имат нужда повече от българска валута, отколкото от евро. Това се дължи на структурата на активите на банките, по-голямата част от които са в евро. Българинът държи спестяванията си в евро, а тегли кредити в лева и това показва отношението на несигурност спрямо собствената валута, каза Минасян.
Междувременно известният финансист Левон Хампарцумян коментира по PRO.BG, че така наречените лоши кредити в страната ще бъдат двуцифрени – в рамките на 14 – 15%, предаде БГНЕС. Въпреки прогнозирания скок, потребителите не бива да се притесняват, тъй като банките ще им помагат да преструктурират бизнеса или кредита си, в случай, че са затруднени, допълни той. Според него, заради кризата от 1997-ма, когато фалираха 14 банки, страната ни си е наваксала с фалитите за едно столетие напред и сега подобна опасност няма, категоричен е банкерът.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *