Българите – децa на мола

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Най-сетне бананов рай

През отминалата седмица в България нищо не докосна сърцата така, както сбъдването на половинвековната мечта на българина – бананите да струват стотинки, четем в коментара на Антоанета Пунчева.

“Бързо в ЦУМ, бързо в ЦУМ,
Пуснали са нов парфюм.
На опашка ще се блъскам,
но с парфюм ще се напръскам.”
/ куплет от соца/
Истинското събитие на седмицата за мнозина бе съвсем различно от темите на медийните новини. Нито нездравото поведение на новия здравен министър, нито бюджетният дефицит, с който не разбраха – да се гордеят или срамуват, нищо не докосна сърцата така, както сбъдването на половинвековната мечта на българина – бананите да струват стотинки. И макар на пазара да се продават екзотичните личи и помело, нелоши македонски ябълки и турски ягоди, бананите (по Коледа) за българите винаги ще пораждат атавистичен копнеж. Те са част от откровената лъжа “Хубаво си беше при бай Тошо”, която за мнозина разбира се, е чиста истина. Точно тази фокус-група атакува през седмицата новия мол в София, в който бананите бяха стотинки, а битката за тях обиждаше човешкото дотойнство. Но всъщност, не повече от размера на пенсиите на тези хора, които така и не могат да опитат вкуса на мангото, папаята и рогатия пъпеш.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Споменът за кризата от 1996-1997 пробуди у купувачите старите ловни инстинкти…
Ало, ало, клиентът!
На френската офанзива, наречена “Карфур”, отговори германският гигант “Кауфланд”, който също “пусна” банани на цени под 1 лев. Смутен купувач разказва, че младо момиче опитало да издърпа от ръцете му една връзка, въпреки че само на метър от него имало отворен пълен кашон с банани. Споменът за кризата от 1996-1997 г. пробуди в купувачите старите ловни инстинкти, въпреки че днес предлагането превишава търсенето – от плодовете, през имотите – чак до уроците по пиано и солфеж.
Новият – The Mall Carrefour – е петият от големите търговски центрове в столицата. Разположен е на 66 000 квадратни метра, предлага 185 магазина и ресторанта. Сред тях има брандове, които 20 години отбягваха малкия и непривлекателен български пазар, оставяйки го в ножицата между “Макс Мара”, “Дзеня” и “Илиенци”, лишавайки хората от избора на средни цени и качество.
“Карфур” строи у нас най-големия мол на Балканите за 200 млн. евро”, гласяха заглавията преди две години.Сега със сигурност може да се твърди, че е най-големият в България. Но само преди месец изникна и мол “Сердика”! “Когато го отвориха, преминавайки покрай него, имах чувството, че идва краят на света. Но всичко това според мен бяха просто зяпачи и видях много малко хора с торби в ръцете си. Най-странен за мен е феноменът как в тази страшна криза изникнаха всичките тези молове изведнъж?!”, коментира инвазията на моловете популярна стилистка.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Накрая остават обелките…
Молът умря, да живее молът
А доскоро влиятелни международни консултантски компании вещаеха “смъртта на моловете”. В България тя очевидно се отлага, те стават все по-големи, по-силни, по-охранени.
Имат и много противници. “Не ги харесвам, защото са прекалено комерсиални. Големи чудовища, които поглъщат хора. Влизал съм три пъти – през няколко години”, казва с известно отвращение Бранимир Минков, фризьор, на 30 г.
“Плаза, търговски център, търговска алея” всичко това означава понятието мол. Комерсът се съдържа в името му! Но вече се развива и като публично средище, където лишените от спортни площадки, уютни публични пространства и квартални кина млади хора могат да общуват и да се разхождат, макар и с празни ръце. По гладки и осветени алеи, каквито в София хронично липсват. Търговските центрове са пълни с майки с деца и бебешки колички – особено в студените дни – пак заради причините, изложени по-горе. Ниските равнища на кислород и въртенето в кръг очевидно не ги притесняват.
Моловете работят на принципа на хазартната индустрия в Лас Вегас: създай семейни развлечения и удобства, за да привлечеш хората. А веднъж влезли в капана, няма как да не похарчат и някой лев.

Антоанета Пунчева, Дойче веле