България е на 65-то място в света по износ на стоки за 2014 г.

Малък, но все пак спад от 1% връща България отново на 65-то място в света по износ на стоки за 2014 г., с 2 места по-надолу спрямо 2013 г. Българският износ, измерен в щатски долари, е 29,314 млн. щ. д. Износът, измерен в щатски долари, позволява съпоставка с всички други държави и използването на статистиката и инструментите на Световната търговска организация (СТО) [1]. Интересно е да се анализират причините и факторите за това намаление на износа, отчитат от Център „Външноикономическо сътрудничество“ при БСК.

Една от причините за отрицателните данни би могла да се търси в курса на щатския долар. Друга – колебанията в цените влияят значително върху намалението на износа на нефтени продукти и горива. Що се отнася до медта, българският износ количествено расте, но цената на метала на световните пазари пада, поради спад в търсенето в Китай, който е основният потребител. Сред водещите експортни борсови стоки голям спад на цената бележат слънчогледово семе – 10,1%, руди и концентрати от благородни метали – 11,7%, медни руди и концентрати – 28,7%, слънчогледово олио – 34,1%, рапица – 17,8%.

Сред водещите пазари по-значителен спад регистрираме в Китай – 18%, Русия – 8%, Испания – 10%, Сърбия – 8%, Украйна – 55%. Печелим пазарни позиции в Белгия – 42%, основно поради двойно увеличение износа на мед, Сингапур – 71%, където се пренасочи износът на горива от Гибралтар, Полша и Чехия с по 12 %, Алжир – 94%, поради увеличен износ на горива.

В периода 2010-2014 г. българските фирми достигат средногодишен ръст на износа от 8%. През същия период световният внос расте с 4% средногодишно. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се обаче ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, машини, електрически и електронни изделия, както и фармацевтични продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, с по-висока добавена стойност, а не секторна. Икономиката няма 2 или 3 водещи и структуроопределящи отрасли и не може да се очаква България да е експортен лидер в цял сектор. Изложената по-долу информация цели да покаже различна гледна точка при търсенето и обработката на данни за световната търговия.

1. Износ на България за 2014 г. и тенденции в периода 2010-2014 година

Както и в предишни години, водещите експортни групи стоки на България са горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини, житни растения. През последните десетина години експортният ръст при горива и мед изпреварва ръста на световния внос, увеличава се количеството, но и двете групи стоки през 2014 г. имат спад съответно с 16% за горива и 9% при медта.

Износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2010-2014 г.) бележи средно годишен ръст 11%, докато световният внос расте с 4% за същия период, т.е. страната ни печели пазарен дял. Най-добрата година за тази група стоки е 2013 – с 25% ръст. Износът на машините и части за 5 години отбелязва среден ръст 12%, при средногодишен ръст на световния внос от 3%.

Интересно е да се отбележи силният спад при износа на зърно за 2014 г. – 22%, дължащ се основно на спад в износа на пшеница с 27% и на царевица с 23%. Има спад и на изнесените количества, и на международните цени.

Следващите групи продукти са облекла, различни от трикотажните, фармацевтични продукти трикотажни облекла, маслодайни семена, пластмасови изделия, части за автомобилната индустрия, желязо и стомана. При облеклата има известно раздвижване през 2014 г.. Ако към това се добави и ръстът от 4% за 2014 г. при трикотажните изделия, може би виждаме тенденция за съживяване на сектора.

Наблюдава се спад от 21% за 2014 г. в износа на маслодайни семена. Това се дължи преди всичко на намаляване на износа на слънчоглед с 33% за 2014 г. Причината е в спада на цената на слънчогледови семена от 631 щ.д./тон за 2013 г. на 567 щ.д./тон за 2014 г., но и на спад в количеството с 1/4.

Износът на фармацията бележи растеж – съответно 15% срещу 3% световен внос за периода 2010 -2014 г. Все пак има отстъпление в сравнение с 2013 г., когато растежът е бил 20%. Фармацевтичните продукти се изнасят за Русия, Германия, Румъния, Великобритания, Полша, като спад има в износа за Украйна, Дания и Германия.

Значително изостава износът на желязо и стомана – регистрира се не само спад от 11% през 2014, но и загуба на пазарен дял в периода 2010-2014 г. Световният внос на тази група продукти не отбелязва растеж. Затова в експортната ранглиста желязото и стоманата са изместени от много по-добре представящите се износителите на пластмасови изделия и от автомобилната промишленост. И двете групи стоки отбелязват средногодишен растеж от 8%, при световен внос съответно 5% – за пластмасови изделия и 6% – при автомобилната индустрия.

Сравнително, бедната на природни ресурси България регистрира средногодишен ръст от 42% в износа на руди, шлаки и пепели за периода 2010-2014 г. Добре се представят велосипеди, мебели. Спад имаме при износа на тютюн с 6% за 2014 г. при ръст на световния внос от 3%. Сред по-важните експортни групи спад за 2014 г. имаме при оптична и медицинска апаратура, неорганична химия, торове и някои месни продукти.

По отношение мястото ни в света, на най-предни позиции вече са следните групи стоки: олово и изделия от олово, където заемаме 13 място сред износителите (с 1 място напред от 2013); маслодайни семена – 16-то място; с две по-надолу в сравнение с 2013 г. са житните растения – 17-то място.

Прегледът ни включва 15 стокови групи с износ над 500 милиона щ. д. Те формират общо над 20 милиарда щатски долара.