България не е пътник без билет!

Управляващите български политици, независимо от партийната им принадлежност, са болни от „вируса” на дребните акционери, наричан в корпоративното управление „пътник без билет”. Те считат, че щом България се е качила на Европейския влак „мажоритарните” европейски държави са длъжни да се погрижат за икономическия просперитет на всяка страна-членка.

Действително ЕС има програмата „Европа 2020”, но нарастващите предизвикателства като икономически застой, блокиране на източниците на растеж, нарастване на безработицата, влошаване на жизненото равнище, увеличаване на емиграцията, обезлюдяване на селища и цели райони са чисто български проблеми, които изискват активна намеса и политика на държавата в стопанския и обществения живот.

Под „национален икономически модел” разбираме системата на използване на наличните ресурси в рамките на едно национално стопанство. Тази система е резултат на сложно взаимодействие на пазарния механизъм и целенасочена икономическа политика на държавата (инвестиционна, данъчна, социална и т.н.). Целенасочената икономическа политика има за цел намеса там, където пазарния механизъм под една или друга причина не може да гарантира оптимално използване на ресурсите.

Българският икономически модел не трябва да бъде взаимстван, а да бъде изграден на основата на историческия опит на страната при отчитане на съществуващите природни дадености, наличните ресурси, политическите и икономическите реалности в Европа и в света. Той следва да ограничи до един поносим минимум зависимостта на страната от вноса на енергоресурси от Изток и износа на произведената продукция на Запад. Недопустимо е икономическите интереси на България десетилетия напред да бъдат жертвани поради въвеждането на санкции от страна на международното съобщество по отношение на една или друга държава. Отново нарастват амбициите за санкции срещу Русия, от които най-много ще пострада България.