България няма да прехвърля средства за директни плащания към ПРСР
Дава ли си Министерството на земеделието сметка за възможностите и последствията от разпределението на близо 15 млрд. лв. за селското стопанство в следващите седем години, се пита Николай Вълканов от Института за пазарна иконока (ИПИ) в свой анализ за развитието на селското стопанство.
Причината за неговото съмнение е несериозно отношение по важни въпроси, свързани с европейското финансиране, като например какъв ще бъде таванът на директните плащания над 150 хил. евро.
Вълканов цитира и изказване на експерта Десислава Кърчанова от МЗХ, според което на този етап България няма намерение да прехвърля средства от І-ви стълб (директни плащания) към ІІ-ри стълб (Програма за развитие на селските райони) на Общата селскостопанска политика (ОСП).
„Без значение дали ни харесва или не, ОСП е факт и е редно да помислим как тя може да се използва по възможно най-ефективен начин за по-балансираното развитие на селското стопанство и повишаване на създадената от отрасъла брутна добавена стойност (БДС). Това е особено важно с оглед на факта, че общата тенденция през предходния програмен период 2007-2013 г. бе БДС от единица площ да намалява“, пише Вълканов в своя анализ.
От тази гледна точка отказът от възможността за прехвърляне на средства от І-ви към ІІ-ри стълб практически е отказ от водене на активна политика. Въпреки всички слабости в ПРСР, които изникваха през годините, и неусвоените средства, програмата не бива да се подценява.
Първо, отчетените слабости биха могли да бъдат изчистени. Второ, финансирането по нея е обвързано с постигането на конкретни резултати, увеличава инвестициите в земеделието и селските райони и като цяло дава възможност за много по-балансирано разпределение на средствата между отделните сектори.
Някои от най-старите членки на ЕС като Великобритания, Франция и Германия вече са взели решение за прехвърляне на средства към ІІ-ри стълб.
На този фон простото изливане на средства в джобовете на най-едрите по отношение на земеползването стопанства изглежда като разхищение на публичен ресурс, отделно от твърде спорните ефекти, които постоянно нарастващите директни плащания на площ имат върху селското стопанство. В тази връзка стои и въпросът с размера на тавана на субсидиите над 150 хил. евро.
Може да се мисли в посока налагането на значително по-висок от минималния таван от 5% и прехвърлянето на така спестените средства отново към ПРСР. В крайна сметка основната роля на преките плащания е подкрепа на доходите на фермерите, а е много спорно дали стопани, обработващи 2000, 5000 или 10 000 хектара, изпитват трудности с прехраната и управлението на бизнеса си.
Не на последно място е крайно време да се вземе решение дали България ще се възползва от преразпределителното плащане за първите хектари и в какъв размер. Ако се цели по-равномерно разпределение на субсидиите между различните по размер стопанства, то изборът вероятно трябва да падне върху максимума от 30 хектара, а не върху средния размер на стопанството, който е над два пъти по-нисък.
Средствата, с които страната ни ще разполага по линия на ОСП, могат да помогнат, но и много да навредят на селското стопанство. Така че не бива да се водим по течението и просто да спускаме общите параметри така, както са договорени в ЕС, а да се възползваме от многобройните възможности за гъвкавост.