България през погледа на немски предприемачи

България и нейната икономика имат нужда от продължаващи инвестиции в своята индустрия. Наблюденията показват, че немският бизнес предпочита да инвестира в търговска дейност, което се очертава като по-надеждно от наливане на капитали в индустрия.

Десет години след присъединяването на България към ЕС, обменът на търговски дейности между Германия и България се е увеличил драстично, което е добър показател. С времето се коригира и съотношението внос-износ, което говори за повече износ на български компании за германския пазар.

Германия остава да бъде най-значимият пазар за стоки и услуги, произвеждани на българска земя. Няма съмнение, че съществена роля за този процес имат създадените с немски капиталовложения предприятия в България, които до голяма степен изнасят своята продукция за централните концерни в Германия. Достатъчно е да споменем само „Сименс“ и „Либхер“, „Аурубис“… Списъкът е дълъг. Въпреки, че много от тези немски компании създадоха и пуснаха в експолатация сравнително големи производства тук, България все още стои малко встрани от сериозните капиталови потоци.

Търговията обаче говори по-различно и дава друга картина на бизнес процесите. Търговските компании „Метро“, „Кауфланд“ и „Лидл“ почти обсебиха сектора на едрата търговия със стоки от първа необходимост – хранителни и нехранителни. Този факт отново идва да покаже, че търговската дейност с България си остава по-изгодна и по-сигурна дейност в сравнение с инвестициите в индустрията. Такова е и мението на повечето германски потенциални инвеститори в България.

Все пак общата нагласа е положителна, защото голям брой немски фирми и предприемачи потвърждават плановете си да продължат да инвестират в България и оценяват бизнес средата като добра. Съществен брой германски компании, които от години са в България увеличават производствените си мощности и капацитети. Като положителни фактори се отчитат географското положение на страната, сравнително ниските данъци, заплащането на труда.

Отрицателните фактори не липсват. Основен и задълбочаващ се проблем се очертава недостигът на квалифицирани кадри. Много от германските компании дообучават своите новопостъпили служители за спецификата на съответното производство. Друг системен проблем е бедността. Бедността, която има отношение към почти половината население на страната е същесвена пречка за търговията, защото е пряко свързана с покупателната способност на потребителите.

Германските стоки и услуги са търсени в България и имат добро име, но достъпът до тях зависи от способността да бъдат купувани. Интересът на немските предприемачи и инвеститори е безспорен и нарастващ, но се очаква подкрепа и от правителствените политики в тази сфера на икономиката, подобряване на корупционната среда, повече правна сигурност и надеждни и обезпечени публични търгове за обществени поръчки. Тенденцията е обменът между България и Германия да се подобрява и качествено и количествено през следващите години.

Митко ДИНКОВ