Българската икономика е наука за мизерията
Локомотивът на растежа Китай водеше в периода 2009-2011-та и беше най-големия потребител на енергия. Предполагам, че при такива цени на петрола, ще падне и цената на стоманата, също с около 20%.
Русия също забавя растежа си и вместо 3.8%, едва ли ще надскочи 1.2%. Наскоро Москва увеличи чувствително издръжката за армията и инвестициите в нови оръжейни технологии. Там се прави подробна годишна програма до 2020 година и към този бъдещ период Русия ще бъде четвърта или пета икономика в света. Който гледа на Руската федерация единствено през идеологическата призма, просто не е в час по икономика.
Британската икономика е в центъра на интересен ребус. Като наследници на една доскорошна империя, англичаните внимателно наблюдават кой и как ще пострада от кризата и си правят изводи, без да харчат излишни пари. Предстои сериозно преразглеждане на приоритетните зони, където те имат интереси, които ще отстояват.
През последните 150 години САЩ излизат на плюс от всички световни кризи. Но в настоящия момент е от изключително значение дали Барак Обама ще успее да задържи курса на долара и как ще повлияят предстоящите президентски избори на американската икономика. Ситуацията в САЩ е доста непредвидима и ще остане така докато Федералния резерв не обозначи целите си до 2020 година. Не случайно преди десетина дни проф. Нуриел Рубини написа: „Прогнозите за 2012 година не са мъгляви, те са просто лоши“.
Рецесията в Европа е неизбежна, но колко ще е дълга никой не знае, тъй като все още не са известни ходовете, които ще предприеме лондонското Сити. Консервативното правителство още не е уточнило мерките, които ще предприеме за стабилизиране на британската лира и националния бюджет, както и за оптимална регулация на дефицита. Тук, в Лондон, отношението към еврото все още е крайно неясно. Политическата класа около твърдите консерватори, „торите“ с които премиера Камерън организира един особен обяд в средата на ноември, категорично настояват да няма никакви компромиси по британската позиция. Англия няма пари за подкрепа на еврото, така че континентална Европа ще бъде оставена да се оправя сама.
В този смисъл и България трябва да се върне към онези мигове от историята си, когато се е оправяла сама. Трябва внимателно да изчислим от какво точно имаме нужда. В период, когато светът преживява тежка финансова, ипотечна и криза в доверието, на нас ще ни се наложи за трети път да преразпределим капитала. Това няма да мине без сътресения и „тежък бой“. Ролята на съдилищата ще става все по-значима. Дали с принуда или по друг начин, ние сме призвани да регулираме отношенията си така, че всеки да извади на светло това, което притежава. Ако днес това звучи като химера, утре ще бъде ново начало, а вдругиден – реалност. Абсурдно е в условията на криза нивите около Пловдив да пустеят, а бандитите да се возят в мерцедеси. Абсурдно е 1000 „предприемачи“ с неясен предмет на дейност да имат два пъти повече външен дълг от държавния. И никой да не знае откъде вземат заеми, при какви условия и лихви, и за колко време. Впрочем, обществото е наясно, че това са или откраднати, или заработени в сивия и черния сектор средства, които за по-сигурно са изнесени навън, а в БНБ са обозначени като външен дълг.
Върху фона на този „външен дълг“ близо 800 хиляди роми живеят на ръба на човешкото съществуване, а 85% от децата им не ходят на училище. Скоро ще дойде времето, когато мизерията ще ни принуди да издирим онези с неизвестния „външен дълг“, които демонстрират стабилност от името и на гърба на народа.
Кольо Парамов, 30 декември, 2011 г., Лондон