Валутен хаос заплашва Източна Европа
До тази седмица изглеждаше, че Източна Европа може да избегне разпродажбите, които обхванаха развиващите се пазари в световен мащаб. Но сега трендът се пренесе и тук. Унгарският форинт загуби в четвъртък в началото на търговията повече от 3% спрямо щатския долар. Полската злота и чешката крона също бяха зашеметени.
Анализаторите считат това за знак, че на пазара властва екстремен страх от риска. Ако Източна Европа показва слабост, това ще бъде сигнал за по-дълбока криза на доверието в нововъзникващите пазари. Нито една от засегнатите страни в Източна Европа обаче няма такива проблеми, каквито има например Турция, която трябва да се справи с огромен корупционен скандал и висок търговски дефицит, или Южна Африка, който също е силно зависима от чуждестранните капитали.
Централните банки на двете страни увеличиха през тази седмица изненадващо лихвените проценти, за да се опитат да спрат срива на валутите си, пише в свой анализ Wall Street Journal.
“На пазара има паника“, твърди Дейвид Хаунър, главен икономист за развиващите се европейски страни в Bank of America Merrill Lynch. Налице е „повишено ниво на тревожност заради капиталовите потоци“.
Най-голямата паника в Източна Европа доминира в Унгария. Докато турската лира останата стабилна в четвъртък, спадът на форинта се ускори. Еврото се покачи до 312 форинта – това е най-ниската цена на местната валута за последните две години. По-късно форинтът се възстанови до известна степен.
За разлика от Турция и Южна Африка Унгария отчита излишък по текущата сметка, който е важен измерител за баланса на търговията и инвестициите. Затова и страната не е силно зависима от постоянен приток на капитали от чужбина. И валутните резерви са в изобилие. От друга страна, Унгария има големи дългове, които трябва да бъдат рефинансирани. Облигации в размер на 440 милиарда форинта, около 1,4 милиарда евро, ще имат падеж на 12-и февруари. Друго голямо изплащане на около 1,7 милиарда евро се очаква през август. През 2015 г. идват нови „тлъсти“ изплащания.
Спадът на валутата поставя местната централна банка в затруднение. От 18 месеца насам тя редовно намаляваше основната лихва – до момента до 2,85%. Гуверньорът Дьорд Матолшчи заяви в сряда, че банката разполага с още възможности за по-нататъшни намаления на лихвените проценти. Следващата среща на централните банкери ще се проведе на 18-и февруари.
Унгария „със сигурност не спада в групата на Южна Африка, Индонезия и Турция, които имат високи дефицити по текущата сметка“, казва Джако Роу, портфолио мениджър в подразделението за управление на активите на ING. „Движенията на форинта са потвърждение на общото желание за избягване на риска, а не за по-бързо влошаване на ситуацията в Унгария“, смята той.
Полша разполага с безброй успокоителни данни – икономиката се разраства, националният дълг е само 58 процента от брутния вътрешен продукт. За сравнение в Европа е средностатистическият дял е 93 на сто, а в 28-те страни на Европейския съюз – 87 на сто.
„Турбулентността подчертава колко важно е да се прави разлика между отделните развиващи се пазари“, казва Нийл Шиъринг, главен икономист за развиващите се пазари в консултантската компания Capital Economics. „Полша има много повече общо с Германия, отколкото с Аржентина“.