Васил Велев: Държавата трябва да се активизира за насърчаване на износа

„Около 60 на сто от износа на България е насочен към Европейския съюз, което поставя страната ни в недобра позиция на старта на кризата“, смята председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България Васил Велев. Част от проблемите пред конкурентоспособността на продукцията се дължи на фиксирания курс към еврото, тъй като валутите на съседите ни регистрираха значителни обезценки, посочи още Велев, който е изпълнителен директор на Стара планина Холдинг.
„Въпреки това е необходимо да се посочи, че валутният борд няма алтернатива към момента и е важно, че няма нито една политическа сила, която да твърди обратното“, каза Велев в рамките на форум за перспективите пред конкуреноспособността на България в условията на криза, организиран от Института за икономическа политика.
Негативните ефекти от борда са свързани с огромната разлика с инфлацията в еврозоната, която е доста по-висока от възможностите на страната да компенсира това с увеличаване на производителността със сходни стойности.
Проблемите пред българския износ се дължат не само на обезценката на валутите от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), а също и на зараждащите се настроения на протекционизъм в Стара Европа. Това предполага, че усилията на държавата трябва да бъдат насочени към преодоляване на тези трудности.
Основните инструменти за това са повишаване на ролята на Българската агенция за експортно застраховане, по-пълно използване на възможностите на Българската банка за развитие и „икономизиране на цялостната външноикономическа политика“, заяви Васил Велев.
Велев посочи, че АИКБ се придържа към оповестената през ноември прогноза за спад на производството в индустрията през първото тримесечие на годината. Той е на мнение, че ситуацията е сериозна и хората трябва да бъдат наясно какво се случва и какво се очаква, но без информацията „да се пресолява“.
В противен случай потреблението на домакинствата ще започне да се ограничава допълнително, а това само ще подсили негативните ефекти.
Най-силен спад от АИКБ прогнозират за металургията и енергетиката, където се очаква спад на производството с 50 на сто. В областта на текстила и облеклото се прогнозира понижение с 40 на сто, а за козметиката – 15 на сто. Позитивно движение пък може да се очаква в сектора на фармацията и хранително-вкусовата промишленост.
„Нямаме оптимизъм за бързо възстановяване, тъй като общо за света очакванията са такива“, заяви Велев.
Той посочи, че въпреки проблемите вече се наблюдават някои положителни сигнали, визирайки това, че „през февруари и март е прекратен спада в онези сектори, които са били най-силно засегнати миналата година“.
„Очакваме стабилизация и след средата на годината леко увеличение в тези сектори. Това не означава, че ще има бързо възстановяване, т.к. кризата още не е достигнала някои от долните ешалони на икономиката“, предупреди Велев.