Властта избира кой да гладува по-малко
По-високи пенсии или помощи е тежката дилема
Женска свада избухна на последния пленум на БСП. Депутатката Татяна Дончева разкритикува министърката Емилия Масларова, че харчи парите на социалното ведомство за всевъзможни помощи, вместо да ги даде на пенсионерите. Проблемът с доходите на старите хора виси със страшна сила. Тези хора ни мразят и презират, заяви Дончева и призова Масларова към „приземяване“. Употреби същата тази дума, която каза Тодор Живков в знаменитата си реч пред профсъюзите през 80-те, с която даде зелена светлина на перестройката.
Ако спореха мъже, а не Дончева и Масларова, думите сигурно щяха да са по-меки. Но този спор не е обикновена женска свада, а принципна дилема. На БСП ще й се налага да я решава непрекъснато, докато е на власт. Пенсионерите са най-големият и верен електорат на левицата. Броят им е 2,3 млн. души, повечето от тях гласуват в червено. Ромите, при които пък отиват повечето от социалните помощи, държат около 300 хил. гласа. На последните избори ги разпиляха между много партии, но общността би могла да гласува и единно. Това обаче е малкият проблем. Ако ще мерим електорати, ясно е, че на пенсионерите е по-голям. Оставени без лесни пари обаче, циганите могат да направят куп поразии. Ако пак почнат да обират мазета от глад, даже на бабите с вдигнати пенсии ще им се отще управлението на БСП.
В древна Гърция на такива дилеми им казвали апории. Питат те например: „Ти спря ли да биеш баща си?“
Каквото и да отговориш, все ще е грешно. Масларова сигурно има начин да позатегне някое кранче, от което капят безсмислено помощи. Но да вземеш парите на една група и да ги дадеш на друга не е решение. Защото и пенсиите, и помощите са си харчове. А големият въпрос не е да се преразпределят харчове, а да се вдигнат приходите. До броени дни Масларова трябва да представи стратегия как да стане това. И наистина да доведе до повече приходи в бюджета на НОИ и по-високи пенсии. Но акцентът трябва да е другаде и той не зависи нито от Дончева, нито от целия пленум на БСП, а от страховете на Европа. Тя, за разлика от предизборните стратези на червените, не се плаши от мизерията на пенсионерите. Колкото и да са бедни, те ще останат в България. Европа се плаши от мизерията на младите, които все по-лесно хукват на гурбет и се хващат на работа за една трета от парите, за които се труди един германец например. Така че в дилемата си БСП трябва да включи и младите българи.