Връщате бонусите, за да ги осребрим политически, после ще си ги вземете

Този странен икономически въпрос зададе министър- председателят Бойко Борисов  на работниците в мини „Марица – Изток“ на 5 януари. Ядосаха го, защото обявиха стачна готовност за това, че не са получили предварително договорените си бонуси. Според синдикатите – по 1000 лв. еднократно. Според държавата – по-малко.
За да спечели преднина в битката с миньорите от държавната компания, правителството спешно сведе до знанието на гражданите колко точно получава всеки от тях – перо по перо. От трибуната на парламента зам.-министърът на икономиката Делян Добрев представи на широката общественост прецизна справка. Според нея през 2011г. миньорите от „Марица – Изток“ са получили по 1600 лв. брутна месечна заплата, коледен бонус от по 1000 лева, режийни за отпуск, 760 лева еднократна енергийна помощ. Всички са получили бонуси за деня на миньора. Жените – още един за 8 март. Освен това всеки е получил по 120 лева на месец за храна. А на всичко отгоре през първата половина на миналата година заплатите в мината са били увеличени с около 15%.
Така обществото вече знае , какво и защо получава всеки от миньорите. До стотинката! След дъжда от бонуси, който се оказа че е валял в държавната администрация от преизпълнение на приходите й, с подобна справка в парламента не се яви никой. А трябваше!
И се посипаха бонуси…
Скандално е, когато държавата позволява на чиновниците да се самооценяват, самохаресват и самонаграждават. По-скандално от това е само правото, което им е дала, да заделят от данъците, таксите и налозите, които събират, за да се самостимулират материално. Така е, защото гражданите се оказват поставени в унизителното положение да плащат два пъти за едно и също нещо без дори да са разбрали за това. Първо през данъците си – за издръжката на чиновничеството. Втори път, за да го поощрят да свърши същото, за което вече е получило заплата.
За всичко това Борисов внезапно се сети едва когато из министерства и ведомства издайнически се посипаха пари от бонуси, награди, допълнително материална стимулиране или както там някой в суматохата се е сетил да го нарече.
Няма как премиерът да не е знаел до сега, че текстовете не на един или два, а на 47 закона съдържат разпоредби, които позволяват процент от събраните глоби, такси и налози да бъдат използвани за материално стимулиране на служители в държавни ведомства. За това и заплахата, която се стовари върху министерски и чиновнически глави, че ще бъдат уволнени, ако не върнат бонусите си, прозвуча строго, но несериозно.
Първо, защото всеки лев взет по закон, може да бъде отстояван и защитен по същия този закон, независимо от етюдите на тема „принципен премиерски гняв“.
Второ, защото точно тези етюди отнемат енергията за сериозен дебат върху системата за атестиране и мотивация на качествените държавни служители.
И трето, защото опитът до сега е показал, че всяка подобна пушилка отвлича вниманието от каналите за допълнително финансиране на политиците във високите етажи на властта. Така след края й те остават точно толкова неясни и тайни, колкото и преди това.
Байпас за източване на обществен ресурс
Прозрачността на заплащането в администрацията на държавата е въпрос на демократичност. Просто принцип. В страните, където той действа, отношенията между гражданите и чиновниците отдавна са приравнени с тези между работодателя и наемника. Там обществото има самочувствие, че управлява само качеството на живота си чрез данъците, които плаща и контрола, който упражнява върху харченето им. По тази причина гражданите се озовават на улицата всеки път, когато усетят, че нещо в системата не върви както трябва.
Тук, парите на хората във властта и в администрациите, които те командват, са тайна. Част от нея са и бонусите, превърнати в шмекерия, в байпас за източване на обществен ресурс, в някакъв трик за легално „присвояване“. Той дава самочувствие, но компрометира авторитета. За това и обясненията на вече бившия директор на Здравната каса Нели Нешева, че е взела 12 хил. лв. над заплата си като доплащане за недооценени усилия , прозвучаха арогантно и неубедително, като оправдание.
Пак по същата причина уволненият началник на Агенцията по вписванията Виолета Николова затъна в нахалство, опитвайки се да обясни, срещу какво е получила 73 хил. лв. бонуси. „Не съм се корумпирала, работил съм честно и почтено по 18-20 часа всеки ден“, каза тя.
Коригиране на огъня
С две думи – у нас тайната на доходите в машината на властта се оказва някаква взаимна измама. Ниският стандарт се превръща в индулгенция за отвратителния живот, за лошото качество на работата, за агресията в отношенията, за корупцията, за безотговорността, за наглостта и липсата на скрупули. Тази система на обществени отношения превръща, но и приема политиката не като мисия , а като размяна на жестове, като покупко-продажба. За това и Борисов се самокоригира само ден, след като строго вдигна пръст срещу всеки дръзнал да задържи бонуса си. В уточнението, долетяло чак от Брюксел, той доразпореди така: „Администрацията – хората, които са работили и на практика взимат по два пъти по-високи заплати от самите министри, те нека си останат, защото действително би било елемент на популизъм да ги накараме и те да ги върнат“. Истината зад тези думи обаче е различна.
Когато на 5 януари т.г. се опита да обясни на миньорите защо държавата няма да изплати премиите им, Борисов говореше така:
„Ако работниците във всяко предприятие, което е на печалба, кажат ние си искаме парите, с какво ще вдигнем пенсиите и всичко останало. Искам да кажа, че въглищата са на държавата, на всички българи. Тази година ние вдигаме пенсии, майчински, вдовишки, минимална заплата. Трябват пари за инфраструктура…Ако ръководството на мините е обещало нещо на своите служители, но не изпълнява уговорките, ще изпъдя мениджмънта“.
Стачката продължи седем дни. В края й „мениджмънта“ не бе изпъден, а държавата все пак плати на миньорите, макар и само част от парите, които искаха.
Сега на премиера бе необходимо по-малко от денонощие, за да коригира огъня на принципността си. И да се сети, че ако застави чиновниците в държавната администрация да върнат премиите си днес, нито един от тях няма да посегне към бюлетината на ГЕРБ утре. При това ще го направят със същото хладнокръвие, с което ще откажат да гласува за всяка партия, която им отнеме привилегията да не плащат осигуровките си.
Но Борисов знае и друго.
У нас получаването на пари продължава да е нещо от категорията на срамното. По тази причина то най-често се договаря тайно, случва се скришом, а „разкритията“ за него имат силата на универсален компромат. За това и слушателите на дългото изречение за бонусите, разкритията, порицанията и заплахите, останаха със странното усещане за липсващ глагол. Останаха с чувството за експлоатация на контекста, за елиптичност с много емоция, но почти напълно изгубен смисъл.
Един комикс, създаден от читателите на „Дневник.bg“, добави липсващите думи в дългото изречение така: Върху снимка на премиера, вдигнал наставнически ръка, е поставен следния текст: „Връщате бонусите, за да ги осребрим политически. После ще си ги вземете“.

Спас Спасов, Dnevnik.bg