„Входиране“ на правилния български език
Рано или късно жадните за законотворчество депутати отново ще опитат да внесат проект за закон за българския език, опасява се проф. Владко Мурдаров, един от съставителите на новия речник. През последните десетина година предложенията за подобен закон са били между 7 и 8, само при последния парламент те са две и са били отхвърлени. Нужда от закон няма, тъй като езикът не понася някой отвън да се намесва в неговото развитие. Езикът се развива по свои закони и не се съобразява с развитието на различни администратори, казва проф. Мурдаров.
Преподавателят в НБУ доц. Борислав Георгиев смята, че общото между новия речник и проектите за закон е твърде малко. Просто речникът регламентира по формален начин писането на българския език, докато намеренията за закона са да се уреди употребата на езика в районите със смесено население, да се поставят някакви стилистични норми и да се постигнат някои други цели, които не са предмет на един правописен речник.
Той говори по така
Ръцете като махало на мисълта?
Новият речник съдържа 90 000 думи, а изследвания сочат, че в речта си българинът използува едва около 3000. Кое би накарало най-речевите представители на обществото днес – политици и журналисти да разгръщат по-често новото издание? Преди всичко – любопитството, смята проф. Мурдаров. В речника са включени онези правописни и пунктуационни правила, които важат за съвременната норма. За съжаление много хора дори и не знаят, че съществуват такива правила. А всъщност правилата са запазили предишния си облик и съдържание, само видът им е малко променен. Освен това те са значително опростени, за да могат хората по-лесно да ги разчетат или запомнят, ако разбира се пожелаят това.
Тази правописна норма въпреки това е задължителна за писмените контакти в публичната сфера. Правописният речник нито е в състояние, нито има за задача да подобрява употребата на българския език или да помага на човек да си обогатява словото, пояснява доц. Георгиев. В речника просто се кодифицира начина, по който би трябвало да се пише в публичното пространство. Така че ако искат да пишат коректно, политиците наистина би следвало да отварят изданието и да бъдат внимателни в своята писмена практика. Подобен тип речници нямат за задача да „заковават на дъската” наредби за висок стил в езиковата практика.
Езиковите Гаврошовци
В интервю за печата преподавателката по старобългарски език във Великотърновския университет проф. Мария Спасова обяви, че е в „потрес от езика на политиците” и посочи, че премиерът Бойко Борисов „говори като гамен”. Поправима ли е подобна езиковата ситуация?
„Може би думата „потрес” е силна, но все пак всеки от моите колеги езиковеди има достатъчно наблюдения върху езика на политиците и действително се смущава от начина, по който те говорят и пишат“, казва проф. Мурдаров. Смущаващо е това, че ако сравняваме по какъв начин политиците говорят през последните 40 – 50 години, съществена промяна в начина на говорене няма. Те са запазили старите клишета от преди 1989 година, т.е. характерното за „административно-деловия” стил.
Интересен детайл е обаче, че депутатът излиза да говори от трибуната в пленарната зала, но там той обикновено чете своя писмен текст. И не си дава сметка, че всъщност когато оформя своето изказване, то трябва да бъде записана устна реч. Заради това той звучи много изкуствено, а от друга страна речниковият запас не е много богат, тъкмо защото тези „изказвания” са изпълнени с клишета. В езика на Бойко Борисов, обаче, положението е по-различно, отбелязва проф. Мурдаров. „Не мога да кажа, че той говори като „гамен”, но твърдя, че за разлика от останалите си министри, през годините той не промени начина си на изказване. А тъкмо този начин все още се харесва на много хора, които твърдят, че той говори по така, както говорят и самите те.
Вулгарност се прокрадва и в сериозните издания
Човекът от народа
Неслучайно премиерът залага на този изказ и „играе” с него, смята и доц. Георгиев. Друг е въпросът, че голяма част от интелектуалците и по-мислещите хора прозират в това популизъм и смятат, че това е твърде опасно. „Онова, върху което би трябвало най-много да се замислим като езиковеди, е защо поведението като цяло и изразяването на сегашния министър-председател печели толкова много симпатии сред хората и какви са всъщност причините, поради които това се случва?“ – От началото на демократичните промени в страната насам българите са чували твърде много различни начини на говор от страна на премиери, президенти, председатели на НС. Но най-печелившият начин на изразяване досега се оказва именно този на сегашния премиер и това е показател за равнището и предпочитанията на българското общество, изтъква доц. Георгиев.
„От друга страна, това е целенасочено възпитаван вкус – неслучайно чалгата толкова бързо проби и стана повсеместна. Този начин на изразяване е израз на „чалгизацията на политиката” и въобще на целия обществен живот“, обобщава експертът. Но на какво се дължи всъщност тази чалгизация и до какво води? – пита доц. Борислав Георгиев.
Пластовете на езиковата тиня
Жаргоните и чуждиците „оварваряват” езика, само че къде е санитарната граница в тяхната употреба и възможно ли е да се противостои срещу тяхната агресивност? Не е възможно такова противопоставяне, е категоричен проф. Мурдаров. Говорим ли за влиянието на жаргона обаче, най-голяма вина имат журналистите. През последните 20-тина години, когато се постараха да променят езика специално за печатните издания, те си позволиха в началото да вкарат в тях много турцизми, както и жаргон. Днес особено жълтите медии влияят невероятно много, именно защото жаргонът е определен пласт от езика. Въпросът е, че на повърхността, която звучи в жълтите медии, тази вулгарност действа много заразително и поради това тя, като лексика и като мисъл, се прокрадва и в сериозните издания, изтъква проф. Мурдаров.
Училището и медиите най-вече трябва да възпитават езиков вкус
Колкото за чуждиците и чуждите думи, тяхната поява в българската реч е свързана с процеса на интелектуализация на езика. Днес, особено публичните личности, се стремят да звучат малко „по-сложно” в сравнение с битовия разговор, който се води. Лошото е, че често те не знаят значението на тези чужди думи и затова се появяват много смущаващи грешки. От друга страна, те не знаят и как да употребят чуждите думи, това също смущава. Но общо взето, тези чуждици не могат да бъдат изгонени, все повече от тях навлизат в езика. „В правописния речник ние сме включили тъкмо онези, които предлагаме да бъдат наистина утвърдени като съставна част от речника на българина, който обаче трябва и да знае как да ги употребява, посочва проф.Мурдаров.
„Считам” или „смятам”?
Употребата на жаргон показва, че има свобода на изразяването, че съществува някакъв тип социокултурна диференциация в българското общество и стига жаргонните думи да бъдат употребявани уместно, в тях няма нищо лошо, сочи доц. Георгиев. Проблемът с чуждиците обаче е по-особен. Дадена публична личност има склонност да си служи с чуждици, когато няма какво да каже или не й е ясно какво говори, поради което „затъмнява” смисъла на онова, което казва, със сложни и неразбираеми думи. А те хвърлят в смут хората, които слушат или четат. Целта е да си кажат: „Този е много учен” или: „Аз трябва да дорасна до него”.
Идеалът в съвременния свят, подчинен на комуникациите, е човек да бъде максимално разбираем и адекватен в изразяването си. С други думи, най-вече училището, а и медиите би трябвало да възпитават езиков вкус у хората. В този смисъл закон за езика и административни мерки са излишни. По-скоро образователното министерство и всички други образователни фактори би трябвало да оптимизират подготовката по български език. Тъкмо така хората биха усетили, че един или друг политик по-скоро ги мами, по-скоро спекулира с послания от типа: „Аз говоря като вас, така ще се разберем” или: „Вие говорите като мен и аз ще ви разбера”.
Георги Папакочев, Дойче веле