Въздишки на облекчение след референдума в Шотландия. Проблемът обаче не е решен

Почти можете да чуетевъздишките на облекчение– не само в Лондон, а и във Вашинготн и на други места, след катоШотландия отхвърли идеята за независимост.Обратният резултат би генерирал политическа криза и би стимулирал други сепаратистки движения в Европа и извън нея, пише в коментар за FT Ричард Хаас, президент на Съвета по външна политика.

Предотвратената криза обаче далеч не означава, че проблемът е решен, отбелязва изданието. Проблемът отива далеч отвъд факта, че около 45 на сто от хората в Шотландия гласуваха в подкрепа на идеята да вървят по свой собственпъти може и да направят успешен опит за това някой друг път.

Най-голямата опасност от тази страна на Атлантическия океан е, че британското правителство ще бъде заето през следващите години с това как да даде по-голяма автономия не само на Шотландия, но и на Уелс, Северна Ирландия и Англия. Това допълнително се разсейва от дебатите на Лондон за спорните му отношения с Европа.

Това неминуемо ще означава, че относително скромната вече световната роля на Великобритания ще се свие допълнително, както и задължително превръщане на специалните отношения с Брюксел в още по-малко специални.

Всичко това ще се засили тенденцията, която вече е в ход – смъртта на Атлантическата ера на американската външна политика. Европа е от основно значение за участието на САЩ в света в продължение на около век. От една страна, това отразява стратегическото значение на Стария континент, а от друга – фактът, че европейците често си сътрудничат със САЩ при справянето с далеч по-амбициозни предизвикателства по целия свят.

Малко от това обаче остава така. Европа вече не е в центъра на геополитическата конкуренция и несигурност. Това се измества към по-широкия Близък изток, който обещава да бъде бурна дестинация за десетилетия напред, както и към Азия, която притежава много от качествата, гарантиращи мощно съперничество и потенциални конфликти.

Дори машинациите на Владимир Путин не заплашват толкова това, което се счита за ядрото на Европа, колкото нейната периферия, където живеят голям брой етнически руснаци, пише изданието.

Очевидно е, че реалността, че голяма част от Европа е стабилна, мирна и относително просперираща, трябва да бъде приветствана. Това обаче засилва усещането, че континентът вече не заема толкова централно място в това, което се случва по света. Европейците все по-трудно ще могат да правят големи неща заедно със САЩ. Разделената Великобритания пък би имала много по-слаба тежест в Европа и още по-малко политически, икономически и военни ресурси на разположение, за да се намесва в чужбина.

Всичко това ще се отиграе с течение на времето. Непосредствената реакция засега е чувството на облекчение, но дори и това е малко неуместно, тъй като са възможни още по-тревожни развития в бъдеще. И това е начинът, по който би трябвало да се гледа на нещата. Това е още едно напомняне, че национализмът ври и кипи и че гражданите се отчуждават от своите правителства. Причините за това могат да се обяснят по много начини, включително и с икономическата стагнация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *