Възможности за алтернатива на резервната валута

 

След финансовата криза от 2008-2009г. голяма част от възникналите проблеми в икономиките на страните бяха решени с напечатването на трилиони долари от големите централни банки. Финансовите пазари се задръстиха с „евтини пари“. Това доведе до шоково покачване на цените на фондовите пазари и на държавните дългове.Възможности за алтернатива на резервната валута.

Като следствие на „евтините пари“ правителствата показаха пълно безразсъдство в управлението на публичните финанси. Държавните разходи нарастваха неудържимо, държавата опита да се намеси във всички сектори на икономиката.

 

 

Със сигурност може да се твърди, че сега наблюдаваме процеси, които са на път да променят нашите представи за резервната валута. В тази насока са предложенията за използване на валута „икона“ вместо щатския долар като резервна валута.

Още по-революционна е огромната виртуална децентрализирана среда в лицето на криптовалутите, появили се след 2008г., които се извън контрола на държавите. Именно на тези нови явления е посветена настоящата статия.

1. Възможна ли е алтернатива на резервната валута в лицето на валута „Икона”?

В резултат на кризисните сътресения, повтарящи се цикли от кризи и рецесии, за които вина имат правителствата и банките, паричната политика на централните банки промени напълно ориентацията си – от ограниченията на инфлационното таргетиране към политика от дискреционен тип, при която отсъства нуждата от номинален стълб както на паричната единица, така и на цените на стоките и услугите. Поради тази причина проблемите около нуждата от номинален стълб заслужават внимание повече от всякога, отбягвани в повечето предложения за реформа на международната валутна система.

На предложенията, включващи емитирането на пари от световна централна банка, която да се ангажира със спазването на правила от рода на инфлационното таргетиране, се противопоставя нуждата от световно правителство. Отсъствието на каквато и да е перспектива за формирането на такова правителство игнорира и появата изобщо на централна банка.

Според едно от предложенията, представено от Wolfram Engels още през 1995г. и коментирано на срещата на групата Santa Colomba, световното правителство може да съществува под покровителството на МВФ и Световната банка под формата на валутен борд. С други думи, възможно е функционирането на световна валута и без  съществуването на световна централна банка. Класическият златен стандарт е исторически прецедент. Опциите за номинален стълб са ограничени: злато, реални СПТ или кошница от валути.

В осъвремененото предложение се допуска фиксирането на валутния курс на парите вместо към златото (както при златния стандарт) към кошница от ценни книжа. При тази ситуация отпада нуждата от централна банка, която да провежда конкретна парична политика.

Чрез привързване към кошница от ценни книжа стойността на парите ще се определя от поведението на цените на ценните книжа в кошницата или на индекс, към който тя е привързана. В дългосрочен период може да се очаква цените на ценните книжа да се покачват с нарастване на производителността и други фактори. Цените на стоките и услугите ще намаляват със същата скорост, с която се покачва стойността на валутата. Очаква се да има силно търсене на подобна валута “икона”, поради факта, че тя самата представлява инвестиция. От реалната доходност ще зависи печалбата на специфичния инвестиционен проект и скоростта на понижаване цените на стоките, която отразява растежа в производителността на капитала и други сили, които покачват дългосрочната доходност на пазара на ценни книжа.

Връзването на парите към стойностите на пазара на ценни книжа се очаква да стабилизира пазарите, подобно на това, когато относителната цена на златото е по-стабилна от всякога в условията на златния стандарт. Относително стабилното търсене на пари ще доминира над всякакви спекулативни влияния. Очаква се също така банките, които ще емитират подобни банкноти (икони) в условията на този стандарт, да предлагат и деривативни услуги на своите клиенти. Тъй като банките ще държат активи, които се очаква да поскъпват в реално измерение в средносрочен и дългосрочен период, те ще реализират печалба, като предлагат банкови гаранции, за да подържат стойността им постоянна.

Минимизирането на съвкупния риск прави подобна валута “икона” привлекателна както за кредитори, така и за кредитополучатели. Но суверенният характер на валутите възпрепятства нейната естествена еволюция. На държавно ниво единица подобна валута би се равнявала на една трилионна от пазарната капитализация на световния пазар на акции. Измерен в икони, ценовият индекс на акции остава постоянен през цялото време, докато ценовият индекс на стоките се променя. Тук стои въпросът – как ще се преодолеят недостатъците на неговата променливост и да се сравнят с разходите, свързани с книжните пари. Исторически погледнато, цените на стоките и услугите са по-устойчиви от възвращаемостта на пазара на акции. Следователно превръщането им в пари и търсенето им като такива ще доминира над спекулативното търсене и ще бъде по-устойчиво. Също така те няма да бъдат обект на парични шокове. В дългосрочен период възвращаемостта на акциите е възможно да намалява, но ще остава положителна.

Хипотетичната валута „икона“ може да изпълнява ролята на номинален стълб, защото акцията, като ценна книга представлява вземане върху реален актив като златото, за което като стока е характерно „реално” предлагане и търсене, независимо от паричната политика.

2. 2. Криптовалутите – „следващата естествена стъпка за световното стопанство“

Несъвършенството на финансовата система не провокира създаването на валута „икона“, а на феномен, на който официално станахме свидетели 2009г. Под псевдонима Satos Nakamoto, анонимен програмист, разработва софтуер за децентрализирана търговия с дигитална или виртуална валута – криптовалута, гарантирана с криптографски кодове, наречена Bitcoin. Създаването на Bitcoin иницира експлозията на цяла екосистема от други криптовалути, които днес наброяват 1375 разновидности.[1]

Концепцията за дигиталните валути се разисква години преди появата на Bitcoin. Първата електронна компания за кешови разплащания Digicash е създадена през 1990г. Появяват се компании, като Paypal, осигуряващи паричен трансфер онлайн. Идеята за децентрализирана търговия, подобна на Bitcoin, се прокламира още през 1998г., но плановете са неуспешни, поради невъзможността да се осигури защита и верифициране на транзакцията.

При търговията с криптовалутата Bitcoin (и всички следващи криптовалути) се използва публичен регистър, наречен Blockchain, в който се регистрират и приключват всички транзакции хронологично. С необходимостта от верифициране на транзакциите с помоща на Blockchain технологията, се избягва двойният разход на пари.

Децентрализираната търговия означава, че отсъства централен контролиращ орган, като централна банка и всеки участник е отговорен за съхраняването и сигурността на фондовете си в специализирани портфейли.

2.1 Интернационализация на криптовалутите.

През 2012г. за първи път от легитимиран търговец Bitcoin се използва при онлайн търговия като средство за разплащане. WordPress е първият уебсайт, който започва да приема плащания, последван съвсем скоро и от други, включително и от Microsoft. Това се приема за първата крачка от интернационализирането на Bitcoin и криптовалута като законно средтство за разплащане. В края на 2012г.стойността на Bitcoin е повече от 13 щ.д. През същата година се наблюдава развитието и на повече altcoins (Alternative Cryptocurrency Coins).[2]

През декември 2013г. стойността на Bitcoin е най-висока – повече от 1000 щ.д. за единица Bitcoin. Ръста в стойността на криптовалутата се дължи от части на растящия брой участници на пазара, но също така и на пазарна манипулация. Същата година е първото първично предлагане на Coins, което се оказва противоречиво, поради липса на регулаторен надзор. Поради тази причина ги забраняват напълно.

През февруари 2014г. се извършва най-голямата хакер атака на най-голямата борса в света на Bitcoin. Откраднати са 6% от общата сума на Bitcoin. В отговор на това инфраструктурата на криптовалутите, от гледна точка на сигурността, се подобрява. Появяват се и нови криптовалути.

Декември 2017г. стойността на Bitcoin достига своята върхова стойност от 20000щ.д.. Ръст се наблюдава и при останалите криптовалути. Общата стойност на криптовалутите в обръщение надвишава 100млрд.щ.д. през юни 2017г. и 850млрд.щ.д. през януари 2018г. Тази ситуация се определя от някои анализатори като балона на криптовалутите, а от други като най-големият балон в историята на света. Трети го отъждествяват със спекулативния балон по време на „манията на лалетата“в средата на 17 век в Холандия. [3]

Възходът на криптопазара се съпровожда и с редица проблеми, като покачаване на транзакционните такси, затрудняване на инфраструктурата, разход на енергия, волатилност на пазара. Популярността засилва необходимостта и от правителствен надзор. Разрастването на криптопазара се сблъсква със своята вътрешна противоречивост. От една страна, либертарианският идеализъм на децентрализирания криптопазар, функциониращ без намесата на правителства, се противопоставя на концепцията за правителствен контрол от всякакъв тип. За да се отпуши целия потенциал на криптоиндустрията, инвеститорите е необходимо да бъдат защитени от хакерски атаки и измами. Засилването на регулаторния надзор е вероятно най-прозрачният начин за създаване на инвеститорско доверие.

2.2 Бъдещето на Bitcoin като резервна валута.

Идеята, определена от децентрализираност (Decentralized)[4] , отсъствие на доверителност (Trustless)[5] , отсъствие на посредничество (Peer-to-peer)[6] , вградена като основа на съществуване на един нов свят, този на криптовалутите, които исторически и еволюционно заемат мястото си на валути, дистанцирани от спекулативните манипулации. Нуждата от промяна на съвременната парична система остава неизбежна. Новите техонологии и иновациите са сигурната форма за постигане на трансформация. Най-добър пример за това е еволюцията в китайската икономика, която след отваряне на икономиката си през 1978г. се превръща в индустриална империя в световен мащаб.

Според изследователите от Кралският колеж в Лондон – Professor William Knottenbelt и Dr. Zeynep Gurguc[7] , Bitcoin и Ethereum вече са преминали първият от трите фундаментални теста (средство за съхраняване на стойността, средство за размяна и разчетна единица) за превръщането им във валути, а именно  – средство за съхраняване на стойността, тъй като милиона хора ги използват. Предстои криптовалутите да изпълнят и останалите два – улесняване размяната им срещу стоки и услуги и измерване на стойността в икономическата система. За преминаването на останалите два е необходимо криптовалутите да се справят с регулирането и разчетността, смятат учените. Независимо от скептицизма, двамата изследователи вярват, че тези децентрализирани технолигии разполагат с потенциала да обърнат всичко онова, което ние знаем за финансовите системи и финансивите активи. Този процес не става за една нощ, но важното е, че концепцията за парите еволюира.

„Историята на парите е история на еволюцията в новите технолигии които заместват старите чрез подобряване трансфера на стойността на един човек на друг. Криптовалутите са следващата нова крачка в това пътуване. Като се има предвид скоростта на прилагане, ние вярваме, подчертават изследователите, че до 10 години ще бъдем свидетели на това.“

Според изследване[8]  в Англия, направено през 2015г., се очаква до 2030г. Bitcoin да се превърне в шестата най-голяма резервна валута. От 2009г. насам Bitcoin реализира растеж, измерен чрез много показатели, като търговски обем, цена, пазарен връх. През 2017г. някои от най-големите финансови и технологични конгломерати, включително JPMorgan, Goldman Sachs и Fidelity Investmennnts оптимистично се насочват към Bitcoin. Chicago Board Options Exchange (CBOE), най-голямата борса на опции в САЩ, е в процес на интегриране на Bitcoin за разширяване на ликвидността за големи институционални и на дребно инвеститори чрез създаване на фючърси върху тях при регулирана търговия с деривати.

За да се развие като резервна валута, необходимо е Bitcoin да еволюира като разчетна единица. Засега много държатели на криптовалутата я приемат като дългосрочна инвестиция, а не като валута.  За да се конкурира с резервните валути, използването в световен мащаб на Bitcoin трябва да нарастне с бърза скорост до точката, до която ще се използва повече като дигитална валута, вместо като инструмент за спекулиране. Още през 2015г., изследователите смятат, че Bitcoin се е доказал като утвърдена валута. Още тогава, те подчертават, че Blockchain-технологията е въведена сред мулти-милиардни корпорации в областта на финансите и технологичния сектор. Очаква се тя да се превърне в световен стандарт за регистриране на финансови транзакции.

С въвеждането на Bitcoin в Азия, особено в Южна Корея, Китай и Япония се очаква да са един от движещите сили за възходящото му утвръждаване. В Япония например, страната с най-големи технологични конгломерати, се осигурява регулирана платформа за търговия на Bitcoin. Във Филипините и Южна Корея, благодарение на легализацията на Bitcoin като форма за парични преводи, нараства използването му като средство за разплащане. В България вече има няколко компании, които предлагат покупка на Bitcoin.

2.3 Централните банки и криптовлутите.

Една от основните функции на централните банки е управляване на валутните резерви на страните.  Инвестиционната политика, която следват брокерите им най-общо е постигане на ликвидност, сигурност и на последно място възвращаемост. Обикновенно те търгуват с валута, ценни книжа, СПТ и злато.

На този етап централните банки на страните от Г-7 са загрижени само и единствено за подходящите регулативни мерки на криптопазара, но не и от потенциала на актив, който притежават криптовалутите. Никъде в листите за законни инструменти и валути, които могат да се търгуват  от брокерите на централните банки, могат да се открият някакъв вид криптовалути.[9]

Валутните резерви на централната банка са гаранция за всяка една страна при обслужване на задълженията си в чужбина и поддържане доверието в провежданата от нея парична и валутнокурсова политика.

Златото присъства във валутните резерви на всички страни от Г-7, с изключение на Канада, поради високата си ликвидност и ползите от тяхната диверсирфикация. Останалите валутни резерви, акумулирани чрез покупко-продажба на валута на спот пазара, суап транзакции, депозити в чуждестранни банки, също така са високоликвидни. Страните от Г-7 обикновено държат СПТ и ценни книжа, деноминирани в чужди валути като правителствени облигации, корпоративни акции и облигации и чуждестранни кредити.

В краткосрочно бъдеще централните банки на страните от Г-7 очакват Bitcoin и другите криптовалути да се превърнат в международна валута с най-голяма пазарна капитализация, надвишавайки стойността от приблизително 291млрд.щ.д. на емитираните до сега СПТ. [10] От друга страна, високата им възвращаемост ще бъде стимул за държането им и използването им в международната търговия. На този етап от развитието си криптовалутите не биха могли да се използват като инструмент на паричната политика, се сочи в прогнозите, т.е. чрез покупко-продажба да се упражнява контрол върху валутния курс. Криптовалутите биха могли да се използват  и като хеджингов иструмент при външнотърговските транзакции.

Очаква се, след отчитане слабостите на книжните пари, криптовалутите да бъдат добавени към списъка от законни ценни книжа и валути, използвани от централните банки. Големите търговски банки започват да оценяват в каква посока се развива финансовата система. Към настоящия момент криптофинансите са все още твърде малък сектор от глобалните финанси, но скоростта, с която те стават популярни, е впечатляваща. Наистина, днес ние сме свидетели на нова фундаментална реалност, чиято основни характеристики са дематериализация и децентрализация.

 

Заключение:

Парите категорично са в своя нов еволюционен стадий, плод отново на техонолигична иновация, уверено преминаваща през тестовете на времето. Позиционирането на Blockchain-технологията и в ежедневието на човека, е само въпрос на време. От еднополюсна световна валутна система, светът категорично се е ориетирал към многополюстност.

 

Библиография:

1. Eugene, Etsebeth, 2018: The Year Central Banks Being Buying Cryptocurrency, December, 17, 2017.
2. Joseph Young, Can Bitcoin Become a Major Reserve Currency by 2030, August 27, 2018.
3. Oliver Dale, The Complete History of Cryptocurrency for Beginners, February 14, 2018.
4. Thomas Delahunty, Study Says Bitcoin Will Replace Traditional Currency Within Ten Years, July 9, 2018.
5. coinmarketrcap.com

[1] https://coinmarketrcap.com/

[2] Система криптовалути с много по-бързо транзакционно време, в сравнение с Bitcoin. При тях не се извършва копаене (процес на създаване на  Blockchain блокове).

[3] Вж. Oliver Dale, The Complete History of Cryptocurrency for Beginners, February 14, 2018.

[4] Всеки участник в икономиката се грижи за нейното съществуване, отсъства на централен орган.

[5] Постигане на точност и честност без нуждата от доверено лице.

[6] Търговията е директна В традиционната централизирана система обществото се гради въз основа на доверието.

[7] Вж. Thomas Delahunty, Study Says Bitcoin Will Replace Traditional Currency Within Ten Years,  July 9, 2018.

[8] Вж. Joseph Young, Can Bitcoin Become a Major Reserve Currency by 2030, August 27, 2018.

[9]   Вж. Eugene, Etsebeth, 2018: The Year Central Banks Being Buying Cryptocurrency, December, 17, 2017.

[10]   Вж. Eugene, Etsebeth, 2018: The Year Central Banks Being Buying Cryptocurrency, December, 17, 2017.

 

 

Автор- доц. д-р Весела Тодорова- УНСС