Външният дълг на бедните страни расте
За да се гарантира устойчивото развитие на бедните страни, е необходимо да се облекчи тежестта на външния им дълг, който нараства от година на година. През последните осем години общият външен дълг на малките островни държави е нараснал стократно, става ясно от поредния доклад на ООН, разработен под ръководството на генералния секретар Антонио Гутериш, посветен на бедността, съобщава пресслужбата на световната организация.
В речта си при встъпването в длъжност Гутериш посочи битката с бедността за един от основните си приоритети.
Според екипа, работил по доклада, външният дълг на бедните държави често се отразява негативно върху социалното положение хората и върху спазването на правата на човека, тъй като всяка година страните длъжници харчат повече за обслужване на външния си дълг, отколкото за образование и здравеопазване.
За 18 години дългът на развиващите се страни и на държавите в преход е увеличен 200 пъти.
Експертите на ООН многократно са препоръчвали богатите държави да опрощават или да облекчават дълговете на бедните. До края на 2018 г., обаче, както е посочено в доклада на генералния секретар, положението на много развиващи се страни по отношение на външния дълг отново се влошава.
Общият натрупан външен дълг на развиващите се страни и на държавите с икономики в преход като цяло се удвоил: от 4.5 трилиона долара през 2009 г. до почти 9.7 трилиона долара през 2018 г. Това нарастване става опасно, защото обемът на външните дългове започна да надвишава приходите от износ.
Най-лошо е положението на малките островни развиващи се държави. Общият външен дълг на тези страни в периода от 2000 до 2018 г. се увеличава 200 пъти. Страните с икономики в преход леко са намалили дълговете си: от максимално ниво от 1.14 трилиона долара през 2013 г. до 927.5 милиарда долара през 2018 година, пише още в доклада на генералния секретар на ООН.
Преди месец и половина в друг анализ на ООН, този път на Програмата за развитие (ПРООН), беше отправено предупреждение, че около 1.3 милиарда души по света живеят в бедност. Авторите му са провели проучване в 101 страни по света, включително 31 с ниски доходи, 68 със среден и две с високи, като са съпоставяли данните по няколко показателя – доходи, здраве, условията на труд и заплахата от насилие.
Авторите на доклада нарекоха този подход „многостранен“, а разработеният от тях Индекс на многостранната бедност“ показа, че най-тревожна е ситуацията в Африка на юг от Сахара и Южна Азия. Индексът на бедност там е 84.5 процента. В Европа и Централна Азия тази показател е нисък – 1.1 процента.
Има огромни различия и континентите и отделни региони в тях: например в Южна Африка бедните представляват 6.3% от населението, а в Южен Судан 91.9%. В Южна Азия същата разликите са още по-фрапиращи – бедните са едва 0.8 процента в Малдивите, докато в Афганистан до 56 процента. При страните от Европа и Централна Азия, в Таджикистан индексът на бедност достига 7.4 процента, докато в Армения, например, е само 0.2 процента, информира economynews.bg.
В много страни, в които е проведено изследването от екипите на ПРООН, има значително несъответствие между различните административни региони: например в провинция Кампала в Уганда индексът на бедност е 6 процента, а в Уганда Карамоджа – 93.3 процента.
financebg.com