В България на мода е сивото

Сивата икономика в България не само не се свива, но дори отбелязва растеж, алармира наскоро направено проучване, което е финансирано със средства от европейските програми за България. Кои са причините за „сенчестия” стопански растеж на фона на всеобщата стагнация?
Най-новите данни сочат, че понастоящем скритата икономика обхваща 40 на сто от българското стопанство. Най-тежко засегнати са традиционно „сенчестите” сектори на строителството, туризма и здравеопазването, в които двойното счетоводство потулва 70 на сто от оборотите. За сравнение: изследване на Световната банка от средата на 90-те години сочи, че сивият сектор в българската икономика е 36 на сто, а страната заема пето място по разпространението му в Централна и Източна Европа непосредствено след Грузия, Азербайджан, Украйна и Русия. Какво се е променило в тази нелицеприятна статистика след влизането на България в Европейския съюз?
Явните симптоми на скритата болест
Дори в центъра на София и сега може да си купите почти всичко, без да ви издадат касова бележка. Проверките на данъчните явно нямат превантивен ефект. Когато стане прекалено горещо, търговците просто обръщат табелата на вратата или дори изоставят стоката си и се укриват. Независимо от клетвите на политици, данъчни, полицаи и антимафиоти, на пазара на софийския площад „Славейков” след триминутно чакане ще ви доставят най-новите пиратски версии на която и да е операционна система или нашумял музикален диск. Цигари без бандерол масово се продават по софийските улици. Несмущавано от многобройните законови акции, сивото е на мода и сякаш нищо не може да го изтласка от българската действителност.
 

В сезона на кризата сивото процъфтява

Градациите на сивото
Анализ на Министерството на финансите от миналата година сочи, че делът на сивия сектор в България е 20 на сто. Според авторите на финансирано от фондация „Фридрих Еберт” изследване, публикувано в началото на тази година, подобно заключение създава погрешна представа за състоянието на българското стопанство. В изследването се посочва, че в България липсват конкретни данни за трите варианта на икономиката в сянка: сивата икономка (която не отчита данъци и не плаща социални осигуровки), черната (която произвежда изцяло нелегална продукция) и натуралното стопанство. А когато няма благонадеждни данни за обема на сенчестата икономика, автоматично се стига до погрешни изводи за българската производителност на труда и енергийната зависимост на страната. Размива се и един от най-важните аспекти на сивата икономика – нейната пъпна връзка с организираната престъпност.
Почтен = ограбен
Кризата е допълнително гориво, което подхранва разрастването на сивия сектор. Според управителя на германската търговска верига „Метро“ в България Емилиян Абаджиев, в условията на свиващ се пазар много фирми започват да се крият от данъци. Това води до изкривяване на конкуренцията на българския пазар. „Сивата икономика краде пари от потребителите и почтените играчи на пазара и така демотивира хората да останат в България. За разпространението на сивия сектор в страната мога да ви дам пример от практиката на „Метро“. Преди година, когато премиерът Борисов заплаши производителите на алкохол със санкции заради нелегалната продукция, дистрибуция и неотчитане на акцизи и данъци, само за един ден продажбите на алкохол в нашите магазини скочиха с 40 процента! Добре известно е на всички тук, че в много отрасли се продават стоки и услуги без фактури и съответно без данък добавена стойност”, посочва Абаджиев.
Сивата икономика отлага края на прехода

„Благини“, извличани от липсата на правила, ред и дисциплина

Според шефа на „Метро-България“ преходът продължава вече над 20 години, тъкмо защото в България може да се работи без правила. „За съжаление България остава сред държавите с най-добри условия в това отношение. Ситуацията е подобна на тази в страните от Южна Европа и Средиземноморието, където сивата икономика е традиционно силна. Тук няма разбирането за превес на общото благо спрямо индивидуалните „благини”, извличани от липсата на правила, ред и дисциплина и от недоимъка на средства за тяхното поддържане. Слабите приходи в хазната играят роля и за лошото състояние на образованието, обществената инфраструктура и здравеопазването”, припомня Абаджиев.
Според него западните търговски вериги, които работят напълно прозрачно, са допринесли в България да се установят правила и съществено да паднат цените на продаваните стоки. „До идването им някои местни производители и търговци се хвалеха с трицифрени маржове в печалбите, което е абсурдно на фона на засилващата се конкуренция. В България например през последните 3 години търговските площи се увеличиха двойно на фона на осезаемия общ спад в потреблението”, изтъква Емилиян Абаджиев.

 Николай  Цеков, Дойче веле