Глобалната икономика през 2014 г.

Преминахме през 2014 г. без голяма криза в световната икономика. Но годината не може да се нарече добра.

Международният валутен фонд прогнозира, че това ще е година на „още един преход“. Развитите икономики ще се върнат към растеж, докато развиващите пазари вече се забавят. Една част от прогнозата се оказа вярна. САЩ и Великобритания набраха известна скорост по пътя на възстановяването.

Забавянето на растежа на развиващите се икономики, което беше ясно видимо още през 2013 г., продължи в Китай, Бразилия и Русия, с други думи в повечето страни от БРИКС.

Но много от развитите икономики продължиха с разочароващото си представяне. Въпреки че еврозоната продължи да расте, тя не успя да набере инерция. Сега има известни опасения, че дори Германия може да е била засегната от проблемите на единния пазар. Със сигурност традиционният мотор на Европа преживя временен спад, като икономическата активност намаля през второто тримесечие на 2014 г.

Има и някои добри новини. Гръцката икономика най-после излиза от рецесията. Но това е само колебливо начало след много силен спад с общо над 25%. Безработицата остава мъчително висока.

Япония също пострада след повишаването на данъка върху потребителските разходи. Японското правителство има огромни дългове, така че трябваше да затегне фискалната си политика, но икономическите последици от това решение доведоха до отлагане на следващото повишаване на данъка.

Международните икономически прогнози често носят здравословно предупреждение за риска от „геополитически събития“. Тази година едно от тези събития беше усетено – кризата в Украйна. Самата Украйна беше засегната, както и Русия заради западните санкции. Санкциите изглажда удариха и Германия, чийто износ към Русия рязко намаля.

Една геополитическа криза обаче нямаше последиците за глобалната икономика, които може би се очакваха. Възходът на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия не се отрази на петролния пазар по начина, по който се отразиха много предишни кризи в Близкия Изток, при които рискът от възможни прекъсвания на износа на нефт повиши цените на суровината.

Същото до голяма степен се отнасяше и за нестабилността в Либия и последния епизод от конфликта между Израел и палестинците. „Ислямска държава“ имаше слабо влияние върху глобалните петролни доставки, които ставаха все по-изобилни заради шистовата революция в САЩ. В същото време търсенето на петрол намаля заради забавянето на икономическия растеж на Китай и продължаващата стагнация в еврозоната и Япония.

Резултатът от всички тези фактори беше спадът на цената на петрола с 40% спрямо връхната й точка през юни. Това задълбочи финансовите проблеми на Русия, но е стимул за икономиката на страни, които внасят петрол, а такива са повечето държави в света. /BBC/