Големият блъф на Папандреу

Вчера новината доведе до срив на финансовите пазари, но всъщност не беше изненадваща. С обявяването на референдум гръцкото правителство преследва две цели, посочва изданието.
Първата цел има вътрешнополитически характер – референдумът би трябвало да принуди населението и опозицията в Гърция да заемет сериозни позиции спрямо икономическата действителност.
Фактът, че това все още не се е случило, става явен от резултатите от социологически проучвания, според които над 70 процента от гърците подкрепят оставането на страната в еврозоната, но почти толкова голяма част от населението отхвърля европейската спасителна програма.
Втората цел е да се повлиявае на продължаващите преговори за конкретизиране на условията по спасителната програма или, ако този подход не успее, за ново договаряне под заплахата от народното „не“.
Ситуацията в Гърция е взривоопасна: Страната не може да изплати дълга си и е изправена пред фалит. Международните инвеститори не са склонни да й заемат повече пари. Гърция зависи напълно от финансовата помощ от ЕС. Но тя е предмет на стриктни условия, които все повече гърци възприемат като унизителни. Стачките и протестите са нещо обичайно.
Папандреу налагаше досегашните реформи с много малко мнозинство. Неговата популярност в страната претърпя значителен спад заради многобройните мерки за намаляване на разходите.
Според много от сънародниците му премиерът е една марионетка, която се командва от чужбина.
Референдумът ще даде на премиера и неговото правителство яснота за реалната обществена подкрепа. Папандреу, чиито мандат продължава официално до 2013 г, реши да обвърже политическата си съдба с доверието на народа.
Какво ще стане ако гърците гласуват с „не“? Последствията вероятно ще са опустошителни. „Ще бъде трудно да се избегне срив на гръцката финансова система“, коментира икономист от Commerzbank, според когото „правителството вероятно ще трябва да национализира банките за да ограничи изтичането на евро.“
Но сега спасителната програма поставя страната пред перспективата на десетилетие на намаляващи заплати, висока безработица и силно ограничаване на всички държавни плащания. До 2020 г. се предвижда съотношението на дълга към БВП да намалее до 120 процента. Тоест проблемите ще бъдат само облекчени, но не и решени.
Гърция се надява чрез заплахата си да отхвърли помощния пакет и да постигне по-благоприятни условия, включително отказ на частните кредитори, най-големите от които са гръцките банки, от отписване на над 50 процента от вземанията им, намаляване на дълга от институционалните кредитори, и повече помощи при по-добри условия, например, по-ниски лихви, уточнява „Handelsblatt“.

Финанси