Голи са народите без книга
„Голи са народите без книга”, казва Константин Кирил Философ. За тези думи се сещам винаги на 24-и май! Най-светлия български празник! Празник на буквите, на солунските братя Кирил и Методий, единственият празник, който без всякакви уговорки ни обединява нас българите.
На този ден всеки се връща в детството и си спомня засмените учителски лица, стройните редици, букетите с цветя и възбудата сред учениците. И така е вече повече от 150 години.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май, според стария календар, има още през XII век.
Двамата братя създават глаголицата, на основата на която след това се оформя кирилицата. Макар и променена през годините, тя се използва и днес от над 250 милиона души по света. На нея пишат руснаци, украинци, сърби, словаци, черногорци, беларуси и още много други народи.
Кирилицата е официална азбука в Монголия, а до 19-и век се е използвала и в Румъния. Но първо я взимаме ние, българите и така се превръщаме в доминиращ културен фактор на Балканите и в Европа.
Днес повече от всякога имаме нужда да си спомним за величието на България и обръщайки поглед назад, да видим с гордост настоящето. Само тази гордост сега ще ни даде увереност в бъдещето.
И ако се замислите – няма как да не се гордеем, че още през 1813 година, когато някои от сегашните държави в Европа дори не са съществували, в Шумен ние вече сме отбелязвали Деня на Светите братя Кирил и Методий.
Съвременните историци се обединяват около тезата, че истинските чествания са започнали през 1851 година в Пловдив по инициатива на големия възрожденец Найден Геров, а само година след това вече се е празнувало и в Цариград, Лом, Скопие, Варна, София.
След Освобождението на България значението на този празник се засилва изключително много, защото голяма част от българската територия остава в пределите на Османската империя и там започва засилена турска, гръцка и сръбска пропаганда за асимилиране на местното население. В този тежък период 24-и май се превръща в символична дата, която сплотява техния дух и им припромня славното минало.
Честването на двамата братя става най-яркият пример на национална идентичност, на българското преклоние пред образованието, науката и културата и на българския стремеж за единна държава.
Неслучайно в смесените райони повечето от новите църкви, които се строят след Освобождението носят името Кирил и Методий.
Това е бил и водещият мотив на преподавателя по френски език в Русенската мъжка гимназия – Стоян Михайловски, когато през 1892 година написва стихотворението „Върви народе, възродени”.
Вярно, по времето на комунизма от текста са премахнати цели куплети, но в началото на 90-те, след демократичните промени в страната, оригиналният текст е възстановен.
Главната заслуга за силното звучене на известния химн обаче е на талантливия композитор Панайот Пипков, който 9 години по-късно, в Ловеч, създава мелодията в час по музика. Тогава вижда един от учениците му да чете стихотворението и както самият Пипков разказва след това – „Още непреполовил бисерните му куплети в главата ми прозвуча вече вдъхновената от тях музика”.
Грабнал тебешира и започнал да пише нотите на черната дъска. 15 минути по-късно учениците вече припявали, а на следващата 1902 година химнът се изпълнява във всички български училища.
Химн, който и до днес ни изпълва с гордост и самоуважение.
Химн, от който отново имаме нужда. За да се събудим, за да отминат годините на голямото българско униние. Годините, през които стотици хиляди българи напуснаха страната си, обвинявайки я и хулейки я. През които много български майки сами пропъждаха децата си с пожеланието да отидат да живят в друга нормална държава.
Дано и днес вечният български химн ни обедини и дано успеем да научим децата си да го пеят, така както нашите майки някога научиха нас.