Голямата рецесия в България приключи

Профилът на рецесията в България показва дълбочината на кризата и последвалото тромаво възстановяване.

Идеята е на базирания в Лондон Национален институт за икономически и социални изследвания (NIESR), който периодично сравнява профила на най-тежките икономически спадове във Великобритания през последните близо 100 години, посочва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

За целта се използват изгладени тримесечни данни за брутния вътрешен продукт по постоянни цени. За България подобно сравнение с минали периоди е трудно да се направи, но данните позволяват ясно да се очертае профила на последната рецесия. Тя настъпва в началото на 2009 година.

Данните ясно показват не просто дълбочината на рецесията от 2009 г., но и изключително мъчното възстановяване след това.

На практика бяха необходими пълни шест години, за да се върнем към пиковите нива от 2008 година.

Макар в края на 2014 г. спадът вече е наваксан, данните за пазара на труда – заетост и безработица, и фискалното салдо, както и намаленият кредитен рейтинг на страната, показват, че главоболията съвсем не са останали в миналото.

Важното в случая е, че проблемите с бюджета или заетостта вече съвсем не могат да се разглеждат като резултат единствено на тежката рецесия от 2009 година.

Структурните слабости в родните финанси и въобще в икономиката на страната вече не са толкова привнесени, колкото направени у дома, особено през изминалата 2014 година.

Достатъчно красноречиво е това, че именно в периода, когато икономиката на страната изплува до старите си пикови нива, бюджетът навлезе в най-тежката си фаза от началото на кризата, а кредитният рейтинг на България удари 10-годишно дъно.