Гръцките публични финанси са пред колапс

За това предупреди премиерът на страната, цитиран от Financial Times. Той посочва, че изходящите парични потоци се увеличават с по-голяма скорост от очакваното и че през юни ще са вече отрицателни заради резкия спад на постъпленията от данъци и такси. За лошата ситуация допринася и охлабения контрол върху предизборните харчове.
Съществува вариант за изтеглянето на около € 3 млрд. от стабилизационният фонд Hellenic Financial Stability Fund, който е сформиран именно с такава цел – да подсигурява временно финансиране за бюджета. Наскоро фондът задели € 45 млрд. за да подпомогне гръцките банки в процеса по рекапитализиране, който бе изискан през март от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Ако не изпълни плана, Атина може да не получи следващите траншове от спасителния пакет с € 174 млрд. Донорите вече показаха, че това не са само заплахи и задържаха € 1 млрд. от последния транш към Атина.
Опция за Гърция да набере средства остават пазарите, където на следващия месечен аукцион може да бъдат набрани около 4-5 млрд. евро.
Добрата новина е, че гръцките фискални неволи са предимно домашни, тъй като поне до август страната няма плащания по външни дългове. Тогава падежират облигации за € 3.3 млрд., държани от Европейската централна банка и още няколко централни банки от еврозоната.
Междувременно липсата на пари води до неприятни за гърците последици. Правителството е преустановило възстановяването на Данъка добавена стойност на гръцките износители. Публичните инвестиции са орязани с 20%. Трансферите към здравното министерство, което разчита на средства от бюджета, за да плати дълговете на болници и аптеки, също са спрени.
Междувременно банкерите в Атина пресметнаха, че от изборите на 6 май до сега хората са изтеглили над €3 млрд. от депозитите си и са ги скрили по домовете си, изплашени, че страната може да върне драхмата.

Финанси