България

Гръцки уроци

Липса на пари или лошо управление – откъде идват проблемите?

Колкото и странно да звучи, да се поучим от горчивия опит на гърците означава да се откажем от няколко масови илюзии, пише в анализа си Андрей Райчев. За кои илюзии точно става въпрос?

Представете си, че България вземе назаем и изхарчи за инфраструктура 75 милиарда евро. Магистрали, училища, болници… Ще станем райска градина (на външен вид), ще дължим 300 процента от БВП, а в абсолютни цифри: по 10 000 евро на калпак от населението. Ще се самозабравим, ще живеем незаслужено богато (и ще мрънкаме, не защото сме с българска психика, а защото незаработеният стандарт винаги буди тревога и недоволство, породено от подсъзнателни страхове).
Няма впрочем такава опасност. Четвърто подред наше правителство води страната по път, обратен на описания. А южните ни съседи са точно в описаното безнадеждно положение. Горчив опит, последиците от който гърците тепърва дълго и тягостно ще консумират; опит, който добре трябва да запомним и осмислим.
Андрей Райчев

Каква е поуката за България?
Но колкото и странно да прозвучи, да се поучим от този опит означава ние самите да се откажем от няколко масови илюзии:
1. Ние си плащаме масрафа. Не живеем назаем. Вече 12 г. бюджетите на страната не са с дефицит, а с излишък. Тази година е първата, когато (заради кризата) си позволяваме нищожен дефицит. Нито господата Костов, Сакскобургготски и Станишев, нито сега г-н Борисов си позволиха и да си напазаруват политическо бъдеще за сметка на задължения на нашите деца.
Но тук веднага идва нещо, което трябва да поправим в собствените си глави: Повечето ни проблеми идат не от лошото управление, а от обективна липса на пари. Давам най-фрапантния пример – здравеопазването. В абсолютни числа България харчи за здравето на хората си десет пъти по-малко пари от Белгия и три пъти по-малко от Румъния (!). Не се е родил такъв гений министър, който да изгради смислена здравна система с подобно финансиране (което впрочем е над 4% от нашия бюджет, т.е. не е малък дял).
За толкова пари, толкоз…
Друг въпрос е, че Бойко Борисов и Божидар Нанев сами са си виновни, че сега не могат да признаят истината “За толкова пари, толкоз”. Та нали ни проглушиха ушите да обясняват, че единствена причина за бедите ни е “тройната ламя”…
Но като оставим правото на БСП, НДСВ и ДПС да злорадстват, светата истина е, че докато поне не удвои средствата, България може само съвсем малко да подобри здравеопазването си и вероятно ще трябва още десетилетие да крета, да кърпи, да отлага и да замотава с полумерки и на парче.
2. Нашата избирателна система позволява и дори стимулира появата на нови политически субекти. Повече от половината депутати в сегашния парламент примерно са от партии, възникнали през последните пет години!
Една от главните причини Гърция да е така зле, е нейната могъща двупартийна система, която е фактически увековечена с избирателния закон. (Гърците винаги са длъжни да гласуват и то винаги избират само между “Левски” и ЦСКА, защото партията победила и с 1 глас, получава “бонус” за абсолютно мнозинство.)
Необходима е промяна в тона към европейските партньори

Тази беля може да си докара и България
Ако продължим с бълнуванията за рая на “мажоритарната система”, с идиотщината “да избираме личности”.
Тя не е и една болест. Олигархията в Гърция е конкретен факт: 7-8 стопански клана плюс 2-3 политически рода – до това се свежда, за съжаление, управлението в слънчевата ни съседка. Ние нямаме олигархия, но като нищо можем и да си завъдим, защото масово не разбираме политическата природа на този опасен недъг. Тук приличаме на болен от тежък грип (което си е опасно), който обаче крещи за рак и проказа…
3. Най-сетне случаят с Гърция трябва да накара нашите политици да втвърдят тона, когато разговарят с европейските партньори. България не трябва повече да позволява да бъдат изнасяни лекции на тема корупция и икономическо развитие. Изгладувахме си сегашното не лошо дередже. Ще си докараме и повече.
Живеем бедно, защото си плащаме!

Андрей Райчев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *