Да превърнем България във високоиндустриализирана държава.
През тази есен ще се навършат 25 години от началото на коренните преобразования в българското общество и стопанство. Първоначалните надежди и очаквания за по-добър живот отстъпиха място на разочарованието и отчаянието. Преходът от еднопартийна диктатура към свободно демократично общество и от централизирано планово стопанство към свободна пазарна икономика в България се оказа изключително труден и с висока социална цена. Българският народ е обезверен. Нацията е разпокъсана, липсва така необходимото единство и сплотяващ елемент, които са необходими за преодоляване на изпитанията на този исторически преломен момент, когато трябва да се заложат основите за бъдещето. Дори присъединяването на България към Европейския съюз не успя да върне надеждата за един свободен и достоен живот. Липсва идеята за възраждане на българския свободолюбив и трудолюбив дух. Липсват харизматични личности, които да поведат нацията и да й вдъхнат вяра в бъдещето. Липсва общонационален консенсус. Народът ни, българи, български турци, роми напускат страната с надежда за по-добър живот по света. Политическите теми се доминират от широко разпространената корупция, незаконните подслушвания на политическия противник, политическия рекет и политическото номадство.[1] Икономическите теми са свързани главно с решаването на проблеми свързани с бюджета и на второстепенни въпроси от икономическото развитие. На практика липсват импулси за радикално решаване на съществуващите проблеми.
Проблемите в българското общество и стопанство са взаимосвързани и взаимообусловени. Ние нямаме претенцията да предложим рецепта за тяхното решаване. Кой ли не предложи своите рецепти за изтеклите 25 години преход. Българският народ се нагледа и наслуша на съветите на самообявили се за месии съветници от страната и чужбина. От началото на новото столетие икономическата политика в общи линии се определяше от българи, получили теоретически и частично практически познания в сферата на реално функционираща пазарна икономика главно в англо-американския регион с претенцията да знаят какво правят и че това което правят е най-правилното за държавата и народа. Отрицателните последствия от тази политика са значително повече от положителните. Ние се дистанцираме от тази политика и нейните носители.
Ние имаме скромното желание да инициираме една общонационална дискусия по един въпрос, който ние считаме за един от ключовите за бъдещото развитие на България – нейната ускорена реиндустриализация и превръщането й във високоразвита индустриална държава. Не бихме са захванали с тази инициатива, ако не бяхме напълно убедени в това, че за тази общонационална задача са налице всички необходими условия. Членството на страната в Европейския съюз, това своеобразно присъствието на страната в „Клуба на богатите” е основание за самочувствие. Но то не може да реши проблемите на страната. Необходимо е българският народ, окрилен от идеи и воден от истински народни трибуни да се напрегне и започне превръщането на страната в място за достоен живот и изпълнен с творчество труд. Като че ли е настъпило времето, когато народът трябва да докаже истинността на поговорката „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!”
От Инициативен обществен комитет за реиндустриализация на България
Очаквайте продължение…
[1] България заема първо място по броя на политиците, променили своята политическа принадлежност. Някои от тях са членували в повече от пет политически партии и движения. Европа познава феномена на променливо отношение сред традиционните избиратели на съществуващите партии, но такова политическо номадство в такъв размер е напълно непознато и е един чисто български феномен.