Да си лекар в България

„Катастрофално” – такова е състоянието на българското здравеопазване според Лекарския съюз, който в декларация призова държавния глава спешно да свика Съвета за национална сигурност, за да се обсъди въпроса за здравното състояние на нацията. В същото време д-р Цветан Райчинов, шеф на съсловната организация, обяви в печата, че само след 8 години България ще остане без лекари, тъй като за чужбина вече бягат дори медици, надхвърлили 50-те. Не друг, а четвъртият поред за мандата на ГЕРБ здравен министър Десислава Атанасова огласи по радиото, че до края на годината от страната вече ще са отпътували 500 български лекари, повечето от които са в началото на професионалната си кариера. Същите онези млади хора, към които през юни председателят на Българския лекарски съюз се обърна със следния безпрецедентен призив: „Ако сте решили да учите медицина, не го правете в България! А ако въпреки всичко държите да учите медицина в България, след това работете в чужбина! Там ще ви приемат като хора, които заслужават уважението и на общество, и на политиците, и на целия свят”. Само преди месец пък представители на лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха демонстративно свикана от президента Плевнелиев среща, тъй като на нея бяха лишени от възможността да изложат тревогите си.
„Якият касапин“
Какво се случва с българското здравеопазване? Нищо особено, би отговорил премиерът Бойко Борисов. През април той искрено се учуди, че лекарите заминавали за чужбина и обясни ситуацията така: „Това, че заминават, означава, че много добре подготвяме лекари. Има лекари, които получават по 15 000, по 20 000, по 70 000 лева. Къде нямат лекари – във ВМА и Пирогов?”, попита риторично министър-председателят и сам си отговори в характерния за него стил, заявявайки, че постоянно откривал нови отделения в болниците, спортни зали, естакади и магистрали. А през юли, след бомбения атентат в Бургас, Борисов нарече д-р Йордан Томов от местната болница „якият касапин”, защото когато му го представили, хирургът бил подгизнал от кръвта на пострадалите израелски граждани, на които оказвал помощ в операционната.
Как се оцелява с 200 евро?
 
Българските лекари бягат в чужбина не само заради разликата в заплащането на труда им, но и заради разликата в отношението към този труд
Особеното обаче е, че българските „лекари-касапи” получават в Европа и по света с пъти по-високи възнаграждения, отколкото в родината си. След груповата оставка на персонала в кръвния център в Стара Загора узнахме, че там лекар с 20-годишен стаж получава месечно 320 евро, а медицинските сестри – по 200 евро. Сума, с която дори и в „евтина” България е трудно да се оцелее през зимата.
Неслучайно в началото на годината сайтът healthgrouper.com, чиито международни експерти следят здравните услуги в Югоизточна Европа, предупреди в свое изследване, че 5 000 български лекари възнамеряват да заминат за чужбина. 90 на сто от анкетираните са заявили, че са недоволни от реформите в здравеопазването, а 44% от тях не биха препоръчали професията на по-младите си колеги. А само преди месец Евробарометър изнесе данни, съгласно които най-корумпираният сектор в България е тъкмо здравеопазването – месечно там се извършват по 150 000 корупционни сделки.
„По-добре пиян, отколкото никакъв“
В началото на октомври близки на пациентка в дупнишката болница обвиниха дежурния лекар, че когато бил повикан да окаже спешна помощ, бил много пиян. Разследването по случая все още се точи, но медиите вече успяха да публикуват два показателни коментара. Единият е на колеги на злополучния доктор, които твърдят, че той не е алкохолик, а работохолик, и че на фаталния ден изглеждал неадекватно, тъй като поемал антидепресанти. Другият коментар е на шефа на Военномедицинска академия генерал-майор проф. д-р Стоян Тонев. След като подчерта, че вината и отговорността трябва да се носят, генералът обобщи, че пиян лекар е все пак по-добре от никакъв лекар. Това звучи като неподозирано точна „диагноза” и наистина символична прогноза за бъдещето на българското здравеопазване. При това изказана от компетентен и авторитетен медик.

 Георги  Папакочев; Дойче веле