Десните идеолози у нас заживяха в паралелна реалност

Сега моля Института по пазарни утопии (ИПУ) да ми реимбурсира и чашата, и клавиатурата. Нямат право така да разсмиват читателя. Според въпросната статия „българското правителство насажда завист към богатите“. За всичко друго бяха обвинявали любимия ни вожд, но че раздухва завистта към олигархията никой не беше се сетил.
 
Вечерта гледах по „Хистъри“ едно филмче за краля с отрязаната глава, Луи XVI, и си рекох – е как никой херцог не се е сетил да го обвини, че раздухва завистта към аристокрацията? Спира раздухването, край на революцията.
Уви, духането нито пречи, нито помага. Преди революцията Франция е в тежка икономическа криза, която в основата си е същата като днешната – бедните са прекалено бедни и умират от глад, а богатите, т.е. аристократите, са прекалено богати. На това отгоре хазната няма пари, не може да поддържа войска и Франция е заплашена от съседите си. Трима поредни финансови министри се опитват да въведат по-високи данъци за аристократите, но биват уволнени. Третото съсловие се надига и иска повече власт. Неговите представители отиват при краля, но той отказва да ги приеме. Отказва да поумнее.
Тази фатална грешка изгаря мостовете между крал и народ и в крайна сметка Луи завършва на гилотината. Както впрочем и по-голяма част от аристокрацията. Изводът е прост – научете се да слушате третото съсловие. Стига сте слушали придворните си певци. Гилотината не е неизбежна, стига само олигархията да сподели част от богатството.
Дълбоката генеративна структура на всички икономически кризи е една и съща – прекомерното неравенство. Неравенството свива и работните места, и инвестициите, и благоденствието на богатите в крайна сметка. Неравенството е майката на гилотината.Затова в момента и Световната банка, и МВФ, и Обама, а и Сорос дори поставиха борбата с неравенството като свой приоритет. Те вече се усетиха. Но някои дълбоки провинции като България  все още се опъват, тъй като при нас акълът достига по-бавно от модните дрехи. И тъй като българската олигархия няма исторически опит, тя вярва в утопии и Айн Ранд, певицата на егоизма. Ей богу, да си забогатял от заменки и да се мислиш за Джон Голт*, е около 1000 пъти по-нелепо, отколкото Дянков да се сравнява с Брад Пит. При това според мен той го прави на майтап, а тия се вземат на сериозно. Ние сме в убийствена спирала и това е очевидно, каквито и данни да извади НСИ. Този институт впрочем съобщи, че доходът на глава от семейство се е вдигнал с 18 на сто за 1 година. Продължавайте да вярвате. Както каза работодателският представител Божидар Данeв, няма как да има икономически растеж, когато са загубени 400 000 работни места. Но тук става дума не за числата, а за идеите. Няма начин нацията да излезе от капана, ако първо не се изчисти от отровата на ултрадесните утопии.
Абсурдно е след 30 години десни реформи по света и у нас да твърдиш, че причина за кризата са социалните осигуровки и въобще социализмът в държави като САЩ, Велкобритания, Италия. Но според родните идеолози точно това е положението. Те са убедени, че у нас държавата е прекалено жестока към олигарсите – кара ги да плащат част от социалните разходи! Чета онзи ден една статия на виден публицист от Института по пазарна икономика и се дивя на нейните бисери. Например: „Кодексът на труда е другото фрапантно нарушение на правото на собственост – върху собствения труд.“ Или – „Данните на НСИ показват, че безработицата се увеличава там, където няма работа за работодателите.“ (!!!)
Няма работа за работодателите?  Така е, яйцата рязко намаляват там, където няма кокошки. Ако тези лафове ви звучат малко чуждоземски, прави сте – ИПИ директно си получава изреченията от американските ултрадесни институти и просто ги декламира – да не мислите, че тези проповеди са се родили в нашенски глави.
Ако тези рецепти имаха смисъл, сега да сме Швейцария. Ние живеем при серия ултрадесни правителства, които ни превърнаха от егалитарна държава в държавата с най-високо неравенство в Европа в рамките на половин поколение. И въпреки това споменатият автор продължава да обвинява властите в комунизъм: „Правителството създаде вредна среда, в която всеки се бори зА привилегията да живее за чужда сметка. Завистта, която тази среда насърчава, вече е много голям проблем. Разходите се увеличават, харчи се неефективно, а работещите намаляват. В тази среда, колкото повече се подклажда завистта, толкова повече политическите партии вярват, че успехът на изборите ще дойде от обещания за повече изземване на доход.“
Българското правителствот насърчавало завист към богатите? Ей богу, има ли понятие ИПИ в коя държава се намира? За разлика от американците целокупният български народ много добре видя как олигархията забогатя пред очите му благодарение на серия правителства. Не става дума за завист, а за гняв, възмущение, отвращение. Сега Европа се тресе от небивала криза и колкото повече я лекуват с десни реформи, толкова повече затъва. Вече е очевидно, че „бюджетната строгост“ – орязването на социалните придобивки и заплатите, в съчетание с наливането на трилиони евро и в банките води до катастрофа. Наливаш на богатите, отнемаш от бедните – това е рецептата за още по-тежка криза. Най-зле са държавите с най-високо неравенство. Най-добре са по-егалитарните държави със стръмни пропорционални данъци и собствена валута, които водят своя монетарна политика. Това е толкова очевидно, че и слепците го виждат. Но друг един ултрадесен публицист се зае да доказва, че Швеция е по-дясна държава от България:
„Противно на повечето локуми, разтягани от леви партии, анализатори и журналисти с леви разбирания за триумфа на социалната държава в Скандинавието, през последните 7 г. в Швеция управлява десноцентристко правителство с премиер Райнфелд, което провежда до голяма степен класически десни политики.
Правителството започва серия от реформи – намаляване на корпоративните данъци, включване на частния сектор в пенсионното осигуряване и преустановяването на професия „безработен“.“
Класически десни политики? Ей богу, дясното на шведския премиер Райнфелд е със светлинни години по-ляво от лявото на Станишев. Да напомням ли, че в Швеция има прогресивен данък върху доходите, като най-високата ставка е 57 на сто, корпоративният данък е 26 на сто, общото данъчно облагане надхвърля 60 на сто от БВП, но всички шведи са щастливи, тъй като имат работа, гарантирано висок стандарт на живота, разумен работен ден, разкошни отпуски, великолепни пенсии, безплатна медицинска помощ на много високо ниво. Пълна грижа за децата, безплатно образование и така нататък, и така нататък. Предлагам на „24 часа“ да преведе от британския „Гардиън“ статията „Там, където данъкът стига до 60 на сто, всеки е щастлив да го плаща“. Прочетете я и млъкнете за Швеция.
След 7 години „десни реформи“ Швеция е най-социалната държава на планетата, тя вече е построила комунизма. Обаче десните идеолози отдавна живеят на друга планета. Те са в паралелна реалност.
Проблемът на България е, че главата се намира в тази паралелна реалност, докато задникът е тук, на земята. Там  чуруликат либертариански ангели, тук ни стърже жестоката шаечна правда. Ние станахме най-най-най-дясната държава на планетата, но главата продължава да настоява – още, още, още! Вижте колко е хубаво!И въпреки че тъкмо „социалните държави“ в Европа в момента се справят най-добре, друг един десен мислител пише – това е краят на „държавата на благоденствието.“ Той пък се спира на кризата между двете световни войни и се пита :“Защо не излизаме от депресията? Това е един въпрос, на който икономическата наука отдавна дължи отговор, но за жалост не е в състояние да даде. И не личи някой от видните днес икономисти да работи задълбочено по него.“
Е, как да не е в състояние да даде? Ако левите нобелови лауреати Кругман и Стиглиц според този икономист не са видни специалисти, препоръчвам му да прочете „Монетарната история на САЩ“ от Милтън Фридмън. Икономическата наука отдавна е наясно как се излиза от такава депресия. Проблемът е, че десните утописти са превзели публичното говорене в България. А това е така по много проста причина – парите. Публичното говорене в България получава финансиране само от олигарсите, а техните мозъчни вълни са изоморфни с вибрациите в главата на Луи XVI.
Аз нарочно не споменавам имената на тримата десни идеолози, които съм цитирал тук, тъй като те са интелигентни хора, уважавам ги и не желая да ги обиждам. На това отгоре третият по едно време ми беше приятел. И тъй като той дава за пример Великата депресия в САЩ и дори обърква нейните граници с 4 години, налага се да му обясня накратко някои прости истини.
Прието е да се смята, че Великата депресия в САЩ започва през 1929 г. с борсовия крах. Следват три-четири опита да се излезе от кризата с десни мерки при президента Хувър, които радикално влошават положението. Няма да изброявам потресающите данни за безработицата, глада и така нататък, но нещата много напомнят навечерието на Френската революция. САЩ са най-богатата и най-развитата държава в света, но 32 милиона от общо 120 милиона население нямат доходи, а в свръхлуксозния Ню Йорк хиляди умират от глад по улиците. Когато през зимата на 1933 г. Хувър предава властта на Франклин Рузвелт, почти всички банки не работят, а американците започват да пазаруват на бартер или с разписки. Това е неизбежният финал на “бюджетната строгост” по време на криза.
Обаче опитът на Великата депресия показва, че са нужни 3-4 години поумняване, преди властта да се откаже от десните рецепти. Този процес на поумняване е великолепно описан в една книга, която скоро излезе у нас – “Властелини на финансите” от Лиакар Ахамед, издадена от “Изток-Запад”.
Съветвам всички студенти, които са очаровани от либертарианските идеи, да я прочетат. Най-малкото това ще ги откаже от бълнуването за златен стандарт.
Та първият урок от Великата депресия е, че чак когато десните утопии напълно се провалат, когато хората започнат да умират от глад по улиците, десните утописти си свиват опашките. Чак тогава. Що се отнася до излизането от кризата, и практиката, и науката отдавна са го изяснили – държавата трябва да започне да облага повече най-богатите и пряко да инвестира в работни места, за да намали неравенството. Друго излизане няма.
В заключение – пътната карта на днешната депресия е следната. Тя започна с кризата през 2008 г. Сега сме в етапа на поумняването, в който нещата първо трябва още повече да се влошат, преди да се оправят.

Валери Найденов

 
* Джон Голт – литературен герой от романа на Айн Ранд „Атлас изправя рамене“. Той е блестящ предприемач и изобретател, идеалът за перфектния капиталист.