Допълнителен данък за големите потребители

New York Times

Миналогодишните средства за подпомагане се изчерпват, но безработицата упорито остава около 10%. Централното правителство и местните власти тепърва ще орязват бюджетите си, така че икономиката отчаяно се нуждае от допълнително финансово рамо. Повечето конгресмени обаче не са склонни да действат, загрижени за растящия федерален дефицит.
Обектът на тревогите им обаче е погрешен. Да, дефицитът е нещо лошо, но продължителната безработица е далеч по-лоша. Въпреки това при сегашното състояние на нещата е малко вероятно нов закон за стимулиране да събере необходимото квалифицирано мнозинство за одобрение от Сената. Дори без такъв текст страната я чакат големи бюджетни дефицити години наред. В дългосрочен план те ще направят внуците ни по-бедни, точно както твърдят фискалните консерватори.
Съществува обаче ефикасен лек. Едно най-обикновено коригиране на сегашната данъчна политика може да доведе до вълна от неправителствени разходи, която ще съдейства за възстановяване на пълната заетост, без да утежнява фискалния недостиг. В същото време тази мярка ще създаде сравнително безболезнен нов поток от приходи, който ще улесни балансирането на следващите бюджети.
Става въпрос за допълнителен данък върху изключително високото равнище на потребление. Той ще бъде постановен незабавно, но няма да влезе в сила, преди безработицата да падне под 6%.
Над 99% от домакинствата ще бъдат освободени от данъка, който ще важи само за онези, които печелят над $1 млн. и годишно потребяват над $500 хил.
Освен доходите си тези семейства вече ще декларират и годишните си спестявания пред данъчните служби, също както в момента документират вноските си в освободените от данъци лични пенсионни сметки. Потреблението ще бъде изчислявано като разлика между представения доход и спестяванията. При потребление от над $500 хил. семействата ще подлежат на облагане с допълнителния данък. Първоначалната ставка ще е ниска, но ще расте с размера на потреблението.
Ето още някои подробности. Вноските по земите ще бъдат причислявани към спестяванията и така ще редуцират потенциалното данъчно задължение. Новите кредити съответно ще бъдат приспадани от спестяванията и ще го увеличават. За собствениците на жилища годишните разходи по къщата или апартамента ще се вземат като имплицитна наемна стойност на дома им, така че една покупка за $500 хил. например няма да бъде повод за налагане на данък.

Разходи за луксозни стоки

Прогресивният допълнителен налог върху потреблението ще представлява незабавно извънбюджетно стимулиране на икономиката и ще даде на заможните домакинства сериозна причина да избързат с бъдещите си разходи. Семейство, планирало да вдигне ново крило на жилището си или да си купи яхта, ще иска да направи тези разноски още сега, вместо по-късно да бъде обложено за тях.
Насърчаването на нова вълна от разходи за луксозни стоки сигурно не изглежда идеалният начин за стимулиране на икономиката. Вероятно би било много по-добре правителството да поправи порутените мостове и да построи високоскоростни влакове. Но вторият вариант е изключен, освен ако някой не убеди 60 сенатори да подкрепят нов огромен законопроект за стимулиране. Предвид наличните алтернативи е много по-добре да провокираме потребление в сектора за луксозни стоки, отколкото да търпим високата безработицата още години.
След като влезе в сила, разбира се, новият данък ще обезсърчи тези харчове. Дали това няма да предизвика загуба на работни места по-нататък? Не, защото равнището на заетостта зависи от общите разходи, а не само от потребителските.

50 милиарда долара

Ако прогресивният данък бъде въведен постепенно, той ще пренасочи разходите от потреблението към допълнителни спестявания и инвестиции. В дългосрочен план по-високите капиталовложения ще засилят икономическия растеж и ще повишат доходите на хората от всички социални слоеве.
Политически осъществим ли е прогресивният допълнителен данък върху потреблението? Както добре знаем, избирателите не обичат въвеждането на нови налози. Пенсионирането на поколението от бебешкия бум обаче ще направи невъзможно премахването на огромните бюджетни дефицити чрез намаляване на държавните разходи. Нужни са ни повече приходи.
Предлаганият налог има важни предимства пред вдигането на данъка върху доходите или националния данък върху продажбите – други широко обсъждани източници на нови приходи. Много специалисти предупреждават, че вдигането на данъка върху доходите ще намали стимулите за спестяване и инвестиране. Прогресивният данък върху потреблението обаче предпазва спестяванията от облагане, така че ще има точно обратно действие. Проблемът при националния данък върху продажбите, както и неговия близък родственик ДДС, е, че той е изключително регресивен, тъй като бедните пестят много по-малко от богатите.
Икономистите Лари Седман и Кен Люис от Университета в Делауеър изчисляват, че прогресивният данък върху потреблението може да генерира допълнителни приходи в размер на $50 млрд. годишно. Подобен налог няма да изисква болезнени жертви, тъй като от определен момент нататък допълнителното потребление обслужва нужди, които са почти изцяло социално определени.
Когато всички главни изпълнителни директори строят по-големи жилища например, те просто променят представата за това, от колко голяма къща се нуждае човек на подобен пост. Ако прогресивният данък върху потреблението ги убеди да отложат тези разширения, нищо важно няма да бъде пожертвано. Ако хората с най-високи доходи харчат по-малко за имотите си, това ще се пренесе надолу по цялата стълбица.
Кажете, че това не е изсмукване на пари от нищото.