Досието за вербуване на Борисов вече не е тайна

Агенция БГНЕС публикува без редакторска намеса пълния текст от разследването, което е качено в сайта „Биволъ“. БГНЕС публикува също така факсимиле на документите. На 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОП, като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“. Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник. На жаргона на службите това означава, че Борисов е дал съгласие да бъде агент-информатор, заведено му е „картонче“ и в архивите се пазят негови донесения, подписани от водещия оперативен работник. Тази неизвестна до момента информация излиза от копиe на автентичен документ, получен в нашата платформа за анонимно получаване на документи Balkanleaks, работеща на същия принцип като Wikileaks. Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява. Да се търси източникът е безсмислено. Подчертаваме това, заради българските данъкоплатци, които финансират богато ДАНС и сектора „Компютърни престъпления“ на ГДБОП в името на една много спорна сигурност. Ако срещнеш Буда – вербувай го! Документът е изготвен в началото на „Виденовата зима“. Малко по-късно страната влиза в хиперинфлационна спирала. Официалните заплати, включително и в МВР, достигат невиждани нива от 5-8 долара и държавата е буквално в ръцете на престъпността. Докато мизерията сковава България и хората излизат на улицата, за да изгонят проваленото социалистическо правителство на Виденов, „оперативно интересните“ личности като Борисов продължават да печелят милиони в зелено. Оперативният отчет на секретните сътрудници е система създадена по съветско време и работи като своеобразна звънчева система. След като сътрудникът е регистриран, всеки сигнал за него или опит да бъде разработван от друга служба, стига задължително до неговия водещ офицер, който стопира разработката. По време на прехода тази система има и друго предназначение – опъва безотказен чадър над престъпниците от корумпирани офицери **. Именно това се случва с Бойко Борисов. Нещо повече. Впоследствие вербовчикът на Борисов става зависим от своя агент, назначен е за служител в „Ипон“ и израства в кариерата, благодарение на лицето, което е вербувал. Тео и Буда – Генезисът През 1993 г. Бойко Борисов регистрира фирма заедно с Алексей Петров. Наричат я „Будоинвест. Самият Борисов твърди, че тази фирма никога не е развивала дейност. Името обаче е интересно. Дали са имали предвид инвестиция в „пътя на духа“ (яп. budo) и по-точно в бойните му измерения като каратето, в което Борисов и Петров са партньори? Дали прочитът на офицера от ЦСБОП е дал името на делото „Буда“ от 1996 г., или пък фирмата е кръстена на друго дело, отпреди нейното създаване? Но „Будоинвест“ не е единствената фирма с участието на Борисов с „култово“ име. Година и половина преди да бъде вербуван Борисов, в края на март 1995 г., антимафиоти пратени от София удрят фабрика за незаконно производство на цигари в Крайморие, собственост на фирма „Тео Интернационал“. „Тео“ на старогръцки означава божество. Акционери в „международните“ дела на въпросното „божество“ са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев от Литекс, Емил Райков (агент „Кънчев“ на ВГУ на ДС) и други „оперативно интересни“ личности. На 25 март 1995 е започнато досъдебно производство срещу фирмата, но делото е смачкано с помощта на Георги Пенев – шеф на полицията в Бургас и близък приятел на Бойко Борисов. През ноември същата година публикация на Капитал е фиксирала Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата на парти по случай рождения ден на СИК, където „духнали свещичка под звуците на роял“. На партито Борисов е бил в ролята на прессекретар и е развеждал журналистите, държани все пак зад кордон, за да не попречат на старателната режисура на празника. Няколко дни по-късно, на 9 декември 1995 г. Пашата и Борисов влизат в управителния съвет на „Тео“ където дотогава са само акционери. Заседанието се провежда на адрес Раковска 209, на който са регистрирани и други фирми на Борисов и Цветелина Бориславова. На 31 май на следващата година те излизат от борда на фирмата и са заместени от други „божества“ на престъпния бизнес – Иво Каменов от ТИМ и Недялко Кирезиев (Първа частна милиция). Неофициално се знае, че контрабандата е продължавала през цялото това време, а чадърът над „Тео“ е идвал от „високо място“. Все пак срещу фирмата започва досъдебно производство за контрабандата и съдебна процедура за невърнати милиони на ПЧБ. Ударът обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупреден предварително, че предстои да бъде арестуван. С изчезването на Райков, пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в „Тео“. По оперативна информация от наши източници Райков неколкократно се е връщал в България и е осъществявал преки контакти с Борисов, който му е съдействал да си поднови паспорта. Тази информация косвено се потвърждава от факта, че Райков присъства в избирателните списъци, за което Биволъ вече писа. Като главен секретар в МВР Борисов се отблагодарява и на Георги Пенев. Пенсионира го с почести и го назначава на поста регионален директор на ИПОН в Бургас. Историята с участието на Борисов в контрабандата е напълно покрита и забравена. Повтаря се симптоматичната схема: разработваният престъпник става работодател и шеф на разработващия го офицер на МВР. Но без съмнение още през 1995 г. в ЦСБОП са регистрирали „обекта“ Борисов и са започнали да го следят. Борисов на повод в „Шесто“ Предложението за регистрация на секретния сътрудник Бойко Борисов е подписано от оперативен работник обозначен като НБ-22. С него се е съгласил (но подпис липсва) колегата му НБ-20. Предложението е утвърдено от началника на сектор „НБ“ в ЦСБОП – подполковник Спас Спасов. Това е и единственото име с подпис в документа. Тук трябва да се припомни, че ЦСБОП всъщност наследява голяма част от Шесто управление на Държавна сигурност. Почти всички офицери в службата са бивши „шестаци“. Такъв е и подполковник Спас Мирчов Спасов, разкрит с решение на Комисията по досиетата от 20.07.2010. След промените кадровият разузнавач от Шесто управление на ДС работи в МВР като началник на сектор от 26.03.1990 г. до 04.03.1997 г., после като началник на направление от 04.03.1997 г. до 19.11.1997 г. Освободен е от ЦСБОП на 48 годишна възраст от тогавашния директор Кирил Радев. Причината: подпомагане на групировките и теч на информация от службата към тях. От март 2000 Спас Спасов работи в управата на фирма свързвана с Алексей Петров – „Спартак Секюрити“ (предишни имена „Виктория Инс“ и „Спартак Живот“), става ясно от Търговския регистър. Съсобственик във фирмата и неин прокурист в периода 2007-2009 г. е бил Антон Петров – Хамстера, считан за дясната ръка на Алексей Петров и обвиняем за отвличания по делото „Наглите“. От 2005 г. Спасов е и в управителния съвет на Спартак Интер Холдинг – С.И.Х., където мажоритарен акционер е „Лев Корпорация“. Проверката на Биволъ установи, че подписът на оперативния работник с код НБ-22 принадлежи на Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. Младен Георгиев не е осветяван до момента като офицер от ДС. Той също е отстранен от системата на МВР през 1997 г. за подпомагане на престъпни групировки и изнасяне на информация. Журналистката Мария Дерменджиева дава следния портрет на Младен Георгиев на базата на изтекли секретни справки от ДАНС: „Младен Георгиев към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор „Автотранспорт“ в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право. След това е назначен за оперативен работник в сектор „Вътрешен тероризъм“ – ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като се твърди, че причина са връзките му с престъпни и силови групировки. Естествено пак „нерегламентирани“. И къде отива да работи? Младен Георгиев става изпълнителен директор на „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“- ООД, регистрирана през м. април 1998 г. на адрес: София, ул.“Гечкенли“ 4. Съсобственици и управители на фирмата са Бойко Борисов, Владимир Петев (бивш офицер от СГУ-ДС) и Васил Калугеров (бивш началник на охранителна полиция в СДВР). От справката на Папалезов е видно, че когато Борисов става главен секретар на МВР, Георгиев отново е върнат в министерството, при това се издига и до поста заместник-началник на Инспектората. Но „нерегламентираните“ контакти отново му подпалват чергата, щом като е образувана разработка срещу него от „Вътрешна сигурност“… Твърди се, че именно той в началото поддържа контактите с братя Галеви. Става „жега“ и хайде в ДАНС. А сега след приемането на промените в Закона за ДАНС се очаква Младен Георгиев да заеме новосъздадената длъжност главен секретар на агенцията. „Нерегламентираните“ услуги се награждават с регламентирана служба.“ (Мария Дерменджиева, „Кой е по-по-най агент“ в. Гласове 01.11.2009) Справката на Папалезов може да бъде видяна тук. Биволъ потвърди и от два други източника, че съкращението „НБ“ според номенклатурата на ЦСБОП обозначава направление „Терор“, сектор „Вътрешен тероризъм“ („Външният тероризъм“ се обозначава с „НА“). Tака нареченият „Терор“ всъщност работи основно по контрабандните канали и организираните престъпни групи. По това време с „вътрешен тероризъм“ се занимават силовите групировки на мутрите. Именно те тероризират страната, обикновените граждани в нея и особено тези, които успяват да постигнат нещо не благодарение на съмнителни обвързаности и задкулисни сделки с властта, а с талант, енергия и интелект, най-вече това са честните предприемачи у нас. „Вътрешен тероризъм“ са групировките, осуетяващи нормалната икономическа дейност в границите на България, гражданските свободи и всяка спонтанна проява на активност и воля за живот. Тъкмо досието „Буда“ е документът, който дава субстанция на подозренията за „нерегламентираните услуги“, които се извършват от „бандита-сътрудник“ Борисов. Неясно остава кой за кого е работил. Дали организираната престъпност е „помагала“ на службите, или обратното? Събитията разкриват хронологично една картината на пълна симбиоза на държавата и мафията, в полза на последната, която хронологично протича така: 1. Вербовчикът, под зоркото око на ДС, прави бандита специален сътрудник и така опъва чадър над бандитските му дела. 2. Вербовчикът се заиграва с бандитите, разкрит е, и е изгонен от службите заедно с шефа си – агент на ДС. 3. Вербуваният бандит (Борисов) назначава вербовчика (Младенов) за шеф в бандитската си фирма (ИПОН). 4. Низвегнатият шеф на вербовчика (Спасов) започва работа във фирми на друг вербуван бандит (А. Петров); 5. Бандитът става шеф на МВР (Борисов) и прибира под крилото си вербовчика (Младенов). 6. Бандитът става шеф на цялата държава, членка на НАТО и ЕС, а неговият вербовчик е втори човек в най-мощната секретна служба на тази държава (ДАНС). Вече няма шанс никой да бъде разкрит и да бъде изгонен…

БГНЕС