ДПС победи. Скъпият ток от тор остава

Катастрофалният резултат на ДПС на кметските избори в Пловдив, който се прероди в подкрепата за спечелването на кандидата на ГЕРБ Иван Тотев, явно си има цена. Тя е във възможността над 50 стартирали проекта за централи на биомаса с изгаряне на животинска тор да бъдат изградени, което ще струва на Националната електрическа компания и потребителите на електроенергия над 197 млн. лв. годишно.

Парламентарната земеделска комисия отхвърли предложението преференциите за централите на оборска тор да отпаднат, ако са изградени след 1 януари 2016 г. В момента законът предвижда отпадане на високата цена за централите, които ще бъдат завършени след 30 юни 2016 г. На практика с предложението се целеше да бъдат спрени няколко десетки проекта, които вече са в ход и които няма да могат да бъдат завършени до края на тази година.

Щедрото гласуване стана в сряда, когато земеделската комисия трябваше да гледа промени в Закона за опазване на земеделските земи. Вместо със земеделските текстове обаче депутатите започнаха обсъждането на предложения за промяна на Закона за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ), които бяха внесени в преходните и заключителните разпоредби между първо и второ четене на земеделския закон. Въпросната поправка, която цели да съкрати срока за получаване на преференциите, беше внесена от депутата от ГЕРБ Пламен Тачев.

По време на комисията предложението беше подкрепено от Министерството на енергетиката, на земеделието и от Комисията за енергийно и водно регулиране. Председателят на КЕВР Иван Иванов все пак посочи, че според него животинската тор трябва да бъде оползотворявана. Иванов уточни пред „Капитал“, че КЕВР е намалил вече цената с 30% за този вид енергия. Според него това ще отсее спекулантите и ще остави само земеделските производители, които биха могли да оползотворяват отпадъците и да бъдат подпомагани.

Противници с интереси

Сред депутатите имаше отявлени противници на поправката. Един от тях е депутатът от ДПС Венцислав Каймаканов. При последните промени на закона, които касаеха биомасата, той не гласува, тъй като е в конфликт на интереси. Причината е, че братът на Каймаканов – Благой, е един от собствениците на фирмата „Биома газ“, която в момента разработва проект за изграждането на централа на биомаса и би била един от преките засегнати от гласуването на поправката. Бащата на Каймаканов пък има ферма за 1200 крави, откъдето идва суровината за централите на неговите бизнес партньори. Един от тях е Христо Рогачев, собственик на „Биона газ“, който също има проект за централа от 1.5 мегавата в напреднала фаза.

По време на обсъждането на поправката в сряда Каймаканов коментира, че в България годишно остава около 15 млн. необработен тор годишно, заради който страната ни ще търпи санкции от Европейската комисия. Става въпрос за изискванията на Нитратната директива, според която от 1 януари 2016 г. оборският тор не може да се изхвърля свободно в полето, а трябва да се оползотворява (той, разбира се, може и да се складира, което е по-евтиното решение). Каймаканов посочи също, че вносителите не са мотивирали предложението си за въпросната поправка. Тачев на практика не беше в залата, за да се аргументира, а това не можаха да направят добре както заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, така и колегата му Цветан Димитров от земеделското министерство, които бяха на обсъждането на поправката.

Каймаканов, който е близък на лидера на ДПС Лютви Местан, беше кандидат за кмет в Пловдив, като постигна микроскопичен резултат. За сметка на това в иначе гласуващия за ДПС ромски квартал „Столипиново“ кандидатът на ГЕРБ спечели с 800 гласа пред конкурента си Славчо Атанасов. Тотев победи на втори тур с общо 1500 гласа повече от Атанасов. Без помощта на ДПС той вероятно нямаше да успее да запази Пловдив за ГЕРБ.

Обръщането на ГЕРБ

Отявлен противник на ограничението за преференциалната цена да бъде въведено от януари 2016 г. беше и депутатът от ГЕРБ Георги Андонов. Той посочи, че условията за изграждане на централи от биомаса се променят три пъти за една година и също заплаши със санкции по Нитратната директива. Самият той обаче посочи, че за изграждането на централи за оползотворяване на оборския тор от фермерите има и европрограми и че това не е инвестиция, която е по джоба на обикновените фермери. За тях обаче има проекти, които са финансират от Държавен фонд „Земеделие“. Андонов обаче не може да бъде съвсем безпристрастен по въпроса, тъй като баща му също има проект за изграждането на централа на биомаса. В тази връзка от групата на ГЕРБ са му давани препоръки да не гласува по законодателни текстове, които засягат тази материя.

Против поправката беше и Румен Йончев от „България без цензура“, който посочи, че е много притеснен от смяната на срока, тъй като поставя инвеститорите в тези проекти в непредвидима ситуация.

На практика нито един от депутатите не защити въпросната поправка. На финала 8 от тях гласуваха „за“, 6 „против“, а двама се въздържаха.

Веднага след като гласуването приключи, Каймаканов и Йончев започнаха да се прегръщат и поздравяват с инвеститорите, излизайки от залата.